В зоната без граници

Напоследък Европа препуска от криза в криза. Скептици предричат крах на еврото и край на общността от 27 държави. В едно малко селце в Люксембург за такива апокалиптични сценарии не желаят и да чуят. Там са
благодарни на съдбата за единната валута и зоната без граници. Става въпрос за легендарния Шенген, чието име тази година е сред доминиращите названия у нас.

Поeмаме с влак за Шенген от бившата федерална столица Бон. Целта ни е
Великото херцогство Люксембург. Разбираме, че пресичаме границата от
крайпътните табели и от пейзажа. Зад нас остават сиво-кафяви градове,
пред нас е китно и дори слънчево. В град Люксембург се прехвърляме на
автобус. Последната отсечка е и най-вълнуващата.

Най-после! Сбъднахме мечтата си, вече сме в Шенген и съвсем случайно
първото място, на което попадаме е площад "Европа". Това, ако не е
съдба! За мое голямо съжаление вече е 20 ч. Улиците са празни и пусти.
Нямаме късмет сега да поговорим с местните хора, дано утре шансът да
бъде на наша страна.

Ето това е най-известното неизвестно място на света. Френският президент Франсоа Митеран е запомнен да казва, че Шенген е очарователно холандско селце. А то е сгушено между Люксембург, Германия и Франция. Всеки път, щом стане дума за свободно движение, името му е в световните новини. Мартина Кнайп, директорът на местния музей, ни запознава с господин Легил. Той е присъствал на подписването на шенгенския договор.

Ернест Легил, бивш зам.-кмет на Шенген:
- Тогава никой не си представяше, че от подписването на онзи договор ще
произлязат такива големи промени. Не вярвахме, че границите наистина
ще изчезнат. На церемонията дори не присъстваха държавни ръководители,
а зам.-министри. Шенген беше избран заради ключовото си разположение.

83-годишният господин Легил си спомня, колко трудно са живяли с границите. Почти всеки от жителите има лозя или на германска, или на
френска територия. Без документи не са излизали от вкъщи. Контролът е
бил част от живота им.

През 1985-та, когато се подписва договорът в Шенген, за първи път
голямата политика обръща внимание към малкия човек. Белгия, Холандия,
Люксембург, Германия и Франция се разбират да вдигнат бариерите по
между си.

Роже Вебер, 12 години кмет на Шенген:
- Между хората не биват да съществуват граници. Когато проф. Геремек,
бившият полски външен министър, беше тук каза: „Шенгенската граница не
е премахната, тя само е отместена на изток". Преди него, през 19 век,
тук е гостувал Виктор Юго. Той казва, че границите автоматично водят
до война и служат само на владетелите. В дългосрочен план смятам, че
всички граници трябва да изчезнат.

В Шенген отдавна числят България и Румъния към договора. Роже Вебер
разказва, че през 2005 година в чест на двете държави са засадени дръвчета
по брега на граничната с Германия река Мозел. От церемонията обаче има
само табела за Румъния.

Нашият президент не дошъл в Шенген да открие българската. Той останал за важни срещи в столицата Люксембург, която е отдалечена само на 35 км. Всичко се балансира в музея на шенгенското споразумение. Там липсва сред експонатите липсва румънски паспорт, защото северните ни съседи още не са го предоставили.

На този европейски кръстопът разбирателството и компромисният подход
един към друг е потребност, а не стремеж. В Шенген Европа не е тема за
политически речи, а ежедневие.