Гръцка дилема

Ново орязване на пенсии и заплати искат от Атина международните кредитори в замяна на отписване на част от дълга и нова помощ. След среща с трите партии от правителствената коалиция премиерът Лукас Пападимос заяви, че има пълната им подкрепа в трудните преговори. В навечерието на утрешния Европейски съвет в Брюксел германският министър на икономиката Филип Рьослер открито огласи идеята, че Гърция трябва да предаде контрола на бюджетната си политика на външни институции, ако не може да прокара необходимите реформи. Планът по-рано изтече в медиите, Атина гневно го отхвърли.

Който поставя един народ пред дилемата финансова помощ или национално достойство, пренебрегва основни исторически уроци, изтъкна днес гръцкият финансов министър Венизелос преди заминаването си за Брюксел. Планът на Берлин предвижда назначаване на еврокомисар с право на вето върху гръцките данъци и разходи. Обикновените гърци веднага заговориха за нова окупация.

Джон Десос - пенсионер: - Не знам дали искат да превърнат Гърция в пример за назидание, но някой да контролира всичко е срамота, това е още една окупация.

Кети Димакопулу - пенсионер: - Като гърци, няма начин да се съгласим. Германия трябва да ни върне всичко дължимо заради разрухата от окупацията през Втората световна война.

Критики търпят и гръцките управляващи.

Апостолос Зорбас: - Разбира се, че е лошо, но не виждам друг изход. Нашите политици доказаха, че са безполезни и трябва да очакваме още по-лоши неща.

Костас Сидерис: - Всички тези години Гърция живя назаем. Тези, които са давали, са знаели как ще свърши всичко. Така че, виновни са и двете страни. Има опасения, че Гърция се нуждае
от 145 милиарда евро като втори спасителен заем вместо планираните 130 милиарда. Идеята за външен контрол върху бюджета й отразява съмненията на някои европейските партньори, че страната има сили и воля за още реформи.