Поуките от Кремиковци

Кризата с работниците без заплати в Мадан, Рудозем и Кърджали, припомни една вече отминала агония - тази на металургичния комбинат Кремиковци. Общото между тези предприятия е собственикът Валентин Захариев и масовите протести на работниците заради забавени с месеци заплати и липсата на инвестиции в дружествата.

В средата на този месец бившите кремиковски работници са получили и последните заплати и обезщетения, които им се полагат след фалита на комбината. И днес обаче те се вълнуват от съдбата на Кремиковци, а също и от случващото се в Горубсо Мадан и ОЦК- Кърджали.

Жителите на софийския квартал Ботунец са тясно свързани с Кремиковци. 80% от тях са работили там. Смятат, че началото на края за комбината започва с идването на Валентин Захариев през 99-та година.

Преди 13 години Захариев взима Кремиковци за 1 долар с обещания за инвестиции и за поемане на дълговете на комбината, които тогава са за около 600 млн. лева. 6 години по-късно го продава.

Според Людмил Павлов, който тогава е работил в комбината, дружеството е било източвано по схема, подобна на тези в Мадан и Кърджали, фирми, собственост на Захариев, стоят и на входа и на изхода на дружествата.

Съдбата на предприятията в Кърджали и Мадан вълнува и бившите кремиковски работници.

Милена и Тодор се радват, че са получили последните пари от Кремиковци, тъй като им предстои абитуриентскибал на дъщеря им. Иначе все още разчитат на обезщетенията за безработица от бюрото по труда.

Без работа все още са много от колегите на Тодор. Затова и в магазините в Ботунец все още масово се пазарува на вересия или в най-добрия случай на бройка.

Районът около някогашния промишлен гигант постепенно обезлюдява - безработицата изпраща все повече бивши металурзи зад граница.

Сега Кремиковци е в частни ръце, хората разказват, че неработещата част от комбината се разпродава за скрап. Надяват се обаче, че трите завода, които са изправни ще намерят инвеститор и скоро отново ще отворят врати.