НОВИНИ

Петър Димитров: В условия на криза е необходима повече държавност

В условията на криза е необходимо да има повече държавност. Това заяви в студотото на "Денят започва" министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров.Основание за паника няма. Необходими са повече пари за социално осигуряване, за стимулиране на вътрешното търсене и да се повишат инвестициите от името на държавата. Правителството върви в правилна посока, подчерта Димитров и отправи призив към депутатите да не създават съзнателно паника.

петър димитров условия криза необходима повече държавност
bnt avatar logo
от БНТ
09:31, 28.11.2008
Чете се за: 16:12 мин.
У нас

Състоянието на българската икономика в условията на световната финансова и икономическа криза беше тема на разговора с Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, който беше гост в студиото на „Денят започва”. Има свиване на реалния сектор. Чуждите инвестиции са с около 1 млрд. евро по-малко от миналата година. Започна връщането на български работници от Западна Европа, каза той и допълни, че според него ръстът на икономиката ще се запази около 5,5% и от тази гледна точка България е в по-добра ситуация от повечето западноевропейски държави. Той заяви: „Аз съм неприятно изненадан от спирането на тези 220 млн. за България” и подчерта, че това решение дава възможност спрените средства да се разпределят между другите страни-членки. Става така, че на виновните за кризата се дават пари, а на нас ни се взимат, каза той и цитира канцлера на Германия Ангела Меркел: „Започна борбата за милиардите, които ЕС ще дава на пострадалите от кризата”. Той изтъкна трите основни принципа, заради които страните членуват в ЕС, а те са свобода на движението, справедливост и солидарност. Според него в Европейския съюз не може да има буферна зона и да има ядро. Той е категоричен, че всички страни-членки трябва да са равнопоставени и допълни, че не отрича, че в България има проблеми, но попита нима в ЕС няма такива.

Министър Димитров подчерта, че в създалата се ситуация най-сериозният негатив за страната ни е ударът върху имиджа й, защото това пречи на притока на външни инвестиции. Не бива да се създава антибългарска пропаганда, тъй като много от производителите от Западна Европа в условията на криза, ще предпочетат да изнесат производството си в страни като България и Румъния, където данъчният климат е по-благоприятен, работната ръка е по-евтина и условията за инвестиции са по-добри, уверен е министър Димитров. За справяне с кризата министърът посочи, че държавата трябва да харчи повече – да даде повече социална сигурност, да стимулира потребителското търсене и да увеличи държавните инвестиции в инфраструктурата. Той призова парламентът да не всява паника по повод приемането на държавния бюджет.

Относно проблемите с „Кремиковци” министър Димитров заяви: „Надявам се раната „Кремиковци” да започне да оздравява в най-скоро време”. Той съобщи, че в момента има 5 сериозни инвеститори, които се интересуват от комбината. Има голям бразилски инвеститор, който желае да влезе в Европа. Другият потенциален купувач е от Португалия. Интерес има и от Украйна. Вчера шейхът на Оман писмено потвърди интереса си към „Кремиковци”, каза още той. Трябва да сме наясно, че като спасява „Кремиковци” държавата спасява и БДЖ, и пристанище Бургас, които са зависими от него, а по този начин спасява и цялата икономика, защото ако България изчезне от тази ниша, друг ще я заеме, но това ще ни лиши от сериозни приходи, подчерта министър Димитров.

По темата за „Топлофикация”-София Петър Димитров призова кмета на София по-бързо да прехвърли сбоствеността на дружеството на държавата, за да започне по-скорошното му оздравяване.

Министър Димитров смята, че в края на януари би трябвало цената на газа да тръгне надолу. Лошото е, допълни той, че доларът тръгна нагоре, а той се отчита в цената на суровината, така че спадът, може би, няма да бъде троен, а по-нисък. Ако газът поевтинее, това задължително ще доведе до спад и в цената на парното, заяви Димитров.

---------------------

Пълен текст на разговора:

Водещ Марин Маринов:

Мрачни прогнози, мрачни настроения, свързани с икономиката, с бизнесклимата, ни заливат постоянно през последните дни. Прогнози, свързани с ръст на безработицата, с очаквания за проблеми на бизнеса, с отлив на чужди инвеститори, с принудителен престой на работници, новини, които се конкурират за първите места в изданията със санкциите от Европа, понякога взаимно се допълват. Вчера Националният статистически институт публикува данни от проведените през ноември анкети, в които също се говори за влошаване на бизнес климата у нас с 5,7 пункта и във всички наблюдавани отрасли - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, се отчита такава негативна тенденция, негативно очакване. В студиото сме с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Добро утро, господин Димитров.

Петър Димитров:

Добро утро.

Водещ:

Каква е вашата моментна снимка на икономиката в страната?

П. Димитров:

Все още е рано да се каже какво точно се случва, какви са негативните последици, макар че реално има свиване на реалния сектор, има намаляване на чуждите инвестиции - някъде с около милиард евро са по-малко, отколкото за същия период на миналата година. Започнаха съкращения на работници, едно изключително тревожно явление. Започна връщането на български работници от Западна Европа, което ще ни удари в две направления. Първо, че се появява, повишава се безработицата в България, второ, ние трябва да им плащаме помощите при безработица, след като те не са работили тук. И второто е, че преводите, които получаваме от емигрантите, явно ще намалеят. Но аз си мисля, че дори най-големите песимисти, знаете прогнозата на Виенския институт, която беше публикувана, прогнозата на Международния валутен фонд е, че България ще забави развитието си, но ръстът ще остане между 4 и 5 процента, дори 5,5 процента. От тази гледна точка България е в много по-добра ситуация, отколкото повечето западноевропейски държави. И в тая ситуация аз си признавам, че като икономист съм неприятно изненадан от спирането на тези 220 милиона за България, при това стана. .. в един и същи ден Европейската комисия обяви, че се готви да даде 100 милиарда евро, да налее допълнително в икономиката против кризата, и в същия ден се обяви, че на България се спират 220 милиона.

Водещ:

Отражението върху българската икономика на тези спрени пари, окончателно загубени, други блокирани.

П. Димитров:

Аз не мисля, че това влияние като пари е кой знае какво. Значи, вие знаете, че за миналата година имаме 6,5 милиарда привлечени чужди инвестиции. На този фон тези 220 милиона са нищожни. Лошото е, че те се съпътстват с имиджова кампания. Т.е. това е сигнал за инвеститорите - там нещо става, там нещо не е наред. Е, не може. . .

Водещ:

Нарушава се. . . .

П. Димитров:

. . .нещо да не е наред, след като има 6,5 милиарда евро чужди инвестиции за една година. Това просто е несериозно да се твърди. И защо влязохме в Европейския съюз? Ние не влязохме само за да имаме паспорти и да пътуваме свободно. Главното беше да получим европейска солидарност, да получим справедливост, ако щете. Може ли в тая ситуация, в която се дават, милиарди се дават и става въпрос за 200, 300, 500 милиарда се наливат в банкови системи, които не са били коректни, които носят отговорност за кризата, на виновните се дават пари, на нас ни се отказват тези пари. И по-простото еЕ добре, ако има виновни, за това механизмът се знае - парите се взимат обратно или не се признават за разход от Европейската комисия, така че. . .

Водещ:

Разочарование, разочарование в тона ви, както и на други членове на кабинета - това се чувства.

П. Димитров:

Не, не, не е справедливо. Вие знаете, че върнахме посланичката от Германия. Аз мисля, че работният й ден е не 24, а 48 часа, огромна е промяната, всички го отчитат това нещо, че по сравнение примерно с пролетта разликата е огромна. Такива бяха изказванията на хората, които идваха тук да проверяват. Изведнъж в тази ситуация, в която очакваш солидарност, ти получаваш удар.

Водещ:

Несправедлива оценка, така ви разбирам?

П. Димитров:

Аз категорично смятам, че това не е, не е равен подходът. На

най-големите. . .

Водещ:

А защо е така, след като влизаме в тази тема, защо, защо е така според вас, защо има такова отношение към България?

П. Димитров:

Аз ще ви обрисувам картината в икономически план. Погледнете, голяма част от нашата икономика работи на ишлеме. В условия на криза спираш поръчките към нашата икономика и изтегляш производствата към компанията майка. Сателитите страдат, компанията майка оживява. Същото е с работната ръка. Ние ги раждаме, ние ги отглеждаме, ние ги обучаваме, отиват да работят в Западна Европа, когато са необходими, когато има растеж. Когато няма растеж, ги пращаш обратно в България и отново остава местното население в жизнеспособно състояние. Като се промени икономическата ситуация, пак ще ги вземем. Значи, три са принципите, заради които членуваме в Европа - свобода, в това число свобода на движението, справедливост и солидарност. Това са основните мотиватори, заради които България е в Европейския съюз и заради които всеки българин се надяваше, влизайки в голямото семейство, в големия пазар, да има и за него повече сигурност, да има повече надежда, да има повече доходи.

Водещ:

Според вас това е целенасочена такава атака срещу България с бизнес интерес някакъв?

П. Димитров:

Аз не бих могъл да я нарека. . .

Водещ:

Интерес някакъв.

П. Димитров:

. . .целенасочена срещу. . . атака срещу България. Г-жа Меркел каза нещо много важно. Започна борбата за милиардите, които Европейският съюз ще дава на пострадалите от кризата. Тази борба е конкурентна. Естествено, че всички играчи, които няма да участват в това раздаване на парите, са добре дошли за онези, които ще участват в това раздаване на парите. Та не мисля, че е отношение конкретно към България, но е нормално. . . Вие знаете, че създадохме данъчен климат, създадохме инвестиционен климат, който ни изкара на първа позиция не в Европейския съюз, изкара ни на една от първите позиции в света. Че по инвестиционна привлекателност ние излязохме веднага след Хонконг. Това не може да не тревожи някои дестинации в Европа и някои работодатели, но това пък е в интерес на България.

Водещ:

Ако трябва да обобщим, виждате пряка връзка между финансовата, икономическата криза, тези санкции към страната ни, а не толкова като проблеми, които имаме вътре в нашата страна?

П. Димитров:

Не, аз не отричам, че вътре в нашата страна имаме проблеми, но аз мога да ви задам въпроса симетрично. Тези наши работници, които сега се връщат, те къде са работили - в бялата или в сивата икономика на Западна Европа? Значи, за там няма ОЛАФ, няма система за контрол, значи там се ползва нерегламентирана работна ръка. Значи, ясно е, че навсякъде има проблеми и от тази гледна точка е много важно проблемите да се решават справедливо, а не да се решават еднозначно. Аз не упреквам, просто всяка държава в тази ситуация. . . сутринта чух, че Холандия удължава срока, през който българи не могат да работят... това е естествено, само че къде отива солидарността. Значи, оказва се, че онзи, който е най-беден и най-много се нуждае от подкрепа, него го изкарваме извън опашката, а онзи, който е най-добре, той взима мерки да не се влоши максимално състоянието. За това говоря.

Водещ:

Добре, какво да се прави? Екзистенциалният въпрос какво да се прави в тези условия не само по отношение на санкциите, а въобще по отношение на бизнес климата, на бизнес средата?

П. Димитров:

Лекарството е известно, то не е измислено днес или вчера. В такава ситуация, когато бизнесът се срива в цял свят, науката препоръчва държавата да харчи повече. Първо, да даде повече за социална сигурност, второ, да стимулира потребителското търсене, за да не пада поне вътрешното търсене, след като пада външното търсене, и да се увеличат парите, които се инвестират от името на държавата и в инфраструктура, но не само в инфраструктура. Така че лекарствата са ясни, българското правителство върви в тази посока. Знаете, че увеличава се капиталът на българската банка за развитие, рязко се увеличават парите за инвестиции. Има готовност, ако ситуацията се влошава, продължи да се влошава, да се откажем от част от бюджетния излишък за следващата година, тези пари също да се пренасочат. Там има голям резерв. Знаете, че вече се появиха държави, които най-вероятно ще са двойкари по отношение на това изискване бюджетният им дефицит да не е повече от минус 3 процента. Прогнозите са, че държави като Франция, като Италия, като Великобритания най-вероятно няма да издържат и ще паднат под този минимум. И не може и в тази ситуация върху нас да се оказва натиск бюджетният ни излишък да е над 3 процента, т.е. другите ще паднат под минус 3, а ние трябва да бъдем плюс 3. От тази гледна точка правителството прави това, което трябва да се прави, но призовавам и парламента. Аз съм съгласен, че в кризисна ситуация всички нормални страни в света разработват кризисни варианти, но те не се превръщат в плашило, те не се превръщат в паник бутон. И от тази гледна точка е ясно, че правителството трябва да има такива варианти, ясно, че се работи по такива варианти, но те не могат да бъдат извадени като заплаха.

Водещ:

Какъв точно е призивът ви към парламента? Казахте призовавам

парламента.

П. Димитров:

Ами, да не се всява паника през парламента. Значи, да не се отправят призиви дайте сега да направим един кризисен бюджет, в който ще запишем, че примерно няма да има дори ръст, а ще има отрицателен ръст. Дайте да запишем, че чуждите инвестиции няма да са примерно 3, 4 или 5 милиарда, а да ги запишем, че ще са 1 милиард.

Водещ:

Това не се налага според вас, такива корекции в момента не са актуални.

П. Димитров:

Ами, човек освен разум, освен икономически интереси има и областта на Фройд - че не бива съзнателно със собствените си думи, със собствените си действия да създаваме паника. Като създадеш паника, най-лесното е да срутиш банковата система и от тази гледна точка няма основания за паника. Че Източна Европа в момента изглежда с пъти по-добре, отколкото са старите икономики.

Водещ:

Тази прогноза, която преди малко цитирахте, този анализ за около 4,5-5 процента ръст догодина, споделяте ли я? Защото има и други прогнози, за около 2 процента.

П. Димитров:

Значи, аз неведнъж казвам, че в тази ситуация, ако не бъде сринат имиджът на България, то онзи, който довчера е произвеждал много скъпо в Западна Европа, но понеже го е продавал на нас, все пак е печелил и не е искал да движи производството си, сега си задава въпроса дали да остане там, или да се пренесе примерно в България, в Румъния, там, където е по-евтино, там, където данъците са най-ниски и където в момента няма да има недостиг и на работна ръка. Та в тая ситуация, ако тя не се съчетае с антибългарска пропагандна кампания, аз мисля, че можем определено да спечелим. И затова и призивът ми към политиците е да говорим като, като българи. Значи, аз съм много впечатлен - българинът, когато е добре, той се оплаква. Това ни е характерното. Ние черпим енергия по-скоро от нещастието си, отколкото от успехите. И ви напомням Сръбско-българската война. Българина трябва да го заплашиш, да го изплашиш, той тогава се обединява и се качваме по двама на кон. Значи, ситуацията е такава, че трябва да сме по двама на кон, а не някои да си мислят, че в тая ситуация примерно БСП ще изгуби, пък ГЕРБ ще спечели. Значи, или всички ще се измъкнем, или всички падаме в ямата. Това трябва да е категорично ясно. И ако до вчера бяха в сила политическите боричкания аз срещу теб, ти си лош, пък аз съм по-умният и по-добрият, днес трябва да вървим заедно. Днес на карта е близкото бъдеще на България.

Водещ:

Повече държава, това казахте преди малко, в условията на, в условията на криза. А. . .

П. Димитров:

Категорично, това е. . .

Водещ:

Повече държава, реални ли са, осъществими ли са някои от идеите, които от бизнеса лансират? Предлагат примерно, Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, една от идеите, които примерно той лансира е да няма директно съкращаване на работни места, държавата да поеме част от компенсациите при престой на работниците. Има и други идеи.

П. Димитров:

Знаете, че и в момента държавата се готви от 1 януари да влезе в социалното осигуряване, в пенсионното осигуряване с една

много голяма част, повече от една. . .

Водещ:

Мисълта ми е нещо, нещо извънредно. . .

П. Димитров:

. . .една трета. . .

Водещ:

. . .нещо допълнително възможно ли е, реално ли е?

П. Димитров:

Последните дни обсъждаме извънредно поредното увеличение на цената на газа примерно да го разсрочим, така че въздействието върху бизнеса да бъде по-малко.

Водещ:

Оправдано ли е това? Ще се стигне ли до такова разсрочване?

П. Димитров:

Най-вероятно ще стигнем, тъй като в условията на криза действително диалогът трябва да е действащ. Но аз имам призив и към бизнеса. Разбирам, че за тях е важно да внушат на работната сила не искайте по-големи заплати. Значи, в тази ситуация се гответе за затягане на коланите и за намаляване на заплатите. Това е естествен призив на бизнеса. Но ако затегнем коланите, нали ще падне вътрешното търсене? Нали няма да има пазар за онова, което произвеждат? При това призовава се дайте тук да няма 13-а заплата за работещите в държавния сектор. Ами, държавният сектор нали си купува стоки от тези производители? Така че да балансираме призивите, в никакъв случай да не създаваме паника и да вървим заедно. Това е, това е моментът, когато бизнес, политици, неформални структури трябва да сме заедно.

Водещ:

А такова разсрочване на плащанията към "Булгаргаз" след повишаването на цената на газа как ще се отрази на плащанията, които самият "Булгаргаз" ще осъществява?

П. Димитров:

Е, там при всички случаи ще бъдат осигурени буфери. Точно това се, това се търси в момента. Но ви казвам, че добрият вариант е диалог, а не разговори през медиите, още по-малко пък разговори през улица. Значи, в момента улицата трябва да бъде забравена като форма на взаимодействие в България който и каквито интереси да преследва. В момента България трябва да излъчва спокойствие, трябва да излъчва надеждност. Това вдъхва спокойствие на инвеститорите, но това вдъхва спокойствие и на българите. Това значи да растат депозитите в банките, да не пада търсенето. Не може да, сутрин като стане българинът и да го атакуваш недей купува, че утре може да ти стане по-зле. Като го призоваваш така, той действително няма да купува. И утре може да му стане по-зле.

Водещ:

Как тълкувате, как коментирате идеите на Брюксел, на еврокомисията за спасителен, така, пакет от 200 милиарда евро, общо взето, финансова подкрепа?

П. Димитров:

Ами, нямам възражения срещу такива мерки, макар че за мащабите на Европейския съюз 200 милиарда евро просто не са впечатляваща сума. Значи, само Германия отделя около 500 милиарда, да не говорим за това, което заделиха Съединените американски щати, а като съпоставимост Америка и Европейският съюз разбирате, че са. .. Европейският съюз е преди Америка.

Водещ:

Не е голям мащабът, казвате, обаче да кажем за зрителите ни, че 170 милиарда евро трябва да дойдат от страните членки, включително и от нашата страна.

П. Димитров:

Ами, това е другият парадокс, че. . .

Водещ:

Защото се появиха, знаете. . .

П. Димитров:

. . .че в момента, в който ти обясняват, че няма да. . .

Водещ:

. . .аргументи против.

П. Димитров:

. . .ти дам 220 милиона, ти обещавам да ти взема обратно. Отново се връщаме към въпроса за това, че в Европейския съюз не може да има буферна зона и да има ядро на Европейския съюз. Значи, или сме еднакви, или тогава действително под въпрос ще бъде единството на евросъюза и отношението към този евросъюз. Аз в никакъв случай не призовавам за критики към евросъюза, обратното, позитивите за България дотук бяха огромни и бяха осезаеми. И искаме тези позитиви да продължат да действат в интерес на българите.

Водещ:

Звучат ли ви разумно други призиви, които се чуват от Европа - намаляване на ДДС, по-ниско облагане на хората с малки заплати?

П. Димитров:

Те са познатите формули, само че. . .

Водещ:

Приложими ли са за България?

П. Димитров:

. . . трябва да погледнем какви са данъците в Западна Европа и какви са данъците в България. Значи, един от вариантите е да нулираме данъците. То няма къде по-ниско, останали сме на най-ниските нива и за корпоративния данък, и за подоходния данък, няма такива данъци в Европа, и от тази гледна точка ние там нямаме резерви, но това ни прави по-привлекателни. Не може да има универсални лекарства. Както към нас има упреци от Западна Европа, че провеждаме данъчен дъмпинг, по същата логика ние пък бихме могли да упрекнем някои страни в Западна Европа, че с данъчната си политика те отблъскват и инвеститори от Европа. И от тази гледна точка трябва да се търси естествено баланс.

Водещ:

Няма накъде повече България да. . .

П. Димитров:

В България си мисля, че няма накъде повече.

Водещ:

Добре. Раната "Кремиковци".

П. Димитров:

Аз съм. . .

Водещ:

Говори ли ви се по тази тема?

П. Димитров:

Много се надявам раната "Кремиковци" в скоро време да започне да оздравява. Отново сме в парадоксална ситуация. Пет са сериозните кандидати за "Кремиковци". През тази седмица, от понеделник до вчера, много сериозно работи екипът от Бразилия, много сериозен мениджърски екип, беше дошъл вторият човек в компанията. Те имат голям интерес да влязат в Европа, те не влизат в България. . . Днес, доколкото знам, от Португалия ще правят конферентна връзка, където са привлекли бизнес консултанти. Много е сериозен интересът на част от инвеститорите, които са от Украйна. Появи се и един сериозен инвеститор от Оман, един инвестиционен фонд омански, който се ръководи от един шейх. Той вчера писмено потвърди интереса към "Кремиковци". Тоест дори в условията на криза интересът към "Кремиковци" е голям. Но с всички. . . примерно с бразилците това, което най-много ги интересуваше, е изпълнението на екологичните изисквания - в какви срокове и колко трябва да похарчат за екологията. Там трябва да е ясно, че няма вече време да се отлага, който и да се заеме с "Кремиковци", той трябва да изчисти "Кремиковци", иначе не може да се оперира там.

Водещ:

Трябва ли да. . .

П. Димитров:

Надежда има.

Водещ:

Трябва ли да бъде спасен на всяка цена комбинатът?

П. Димитров:

Аз не мисля, че въпросът е само до комбината. За комбината е закачена БДЖ, пристанище Бургас и пристанище Лом.

Водещ:

Това във връзка с повече държава, това, за което преди малко говорихте, за държавна намеса или ангажимент държавен по отношение на важни предприятия.

П. Димитров:

Трябва да е ясно, че ако някой спасява "Кремиковци" през последната година, това е държавата, тъй като собственикът не прави абсолютно нищо, по-скоро обратно - работеше срещу интересите на "Кремиковци". "Кремиковци" и сега се поддържа в жизнено състояние благодарение на държавната подкрепа. Но ви казвам - това не е подкрепа само за "Кремиковци", това е подкрепа за голяма част от българската икономика. И си мисля, че това е важен пазар, важна ниша. Ако България изчезне от този пазар, не се съмнявайте, че други ще заемат тази ниша и тя няма да остане празна. Но това ни лишава от приходи, това ни лишава от работни места, това ни лишава от влияние, ако щете, в Европейския съюз.

Водещ:

Казвате - само държавата през последните години се е, общо взето, грижила за спасяването на "Кремиковци". Как гледате на обвиненията срещу Александър Томов, обвинен за 29 милиона лева, присвоени от "Кремиковци"? Вижда ли ви се нормално хвостохранилището да бъде заложено за покупката на футболен клуб? И въобще държавата, която е все пак миноритарен собственик в комбината, можеше ли по някакъв начин да спре всички тези процеси?

П. Димитров:

Не ми се вижда нормално. Аз съм човекът, който прати официално сигнал на главния прокурор. По този сигнал се правят и тези съдебни дела, които стартират срещу Александър Томов. Не е нормално. Не е нормално и това, че по нашия Търговски закон, ако имаш 24 процента, нямаш никакви права да се намесиш в управлението, не е нормално. От тази гледна точка. . .

Водещ:

Държавата не е имала възможност, не е имала лост да спре тези процеси?

П. Димитров:

Официално, юридически, държавата е била сложена не в ъгъла, а извън ъгъла, извън сградата. И сега естествено се отправят упреци не можа ли държавата да се намеси по-активно. Може и да е могла, както последната година аз ставам с "Кремиковци" и си лягам с "Кремиковци", сигурно, но не е редно. Нали затова правим приватизация, нали затова има собственик, и бившият собственик, и Митал нали затова се появиха - за да не се занимава държавата със стопански функции. Та от тази гледна точка аз си мисля, че там разследванията не бива да спират до това ниво.

Водещ:

Друга тема, която сигурно сънувате нощем - "Топлофикация" - София. Да се включи ли "Топлофикация" - София в бъдещия енергиен

холдинг?

П. Димитров:

Аз не мисля, че това е големият въпрос, той е по-скоро формален от юридическа гледна точка. Ако общината все пак направи нещо по прехвърляне на собствеността, почти същата седмица, в която общината го направи, а не само приказва, че ще го прави, ще вземем мерки за оздравяване на "Топлофикация". Това е социална структура. Тя не може да се разглежда като едно обикновено предприятие, тъй като за "Топлофикация" - София е закачен животът на държавата до голяма степен, като започнете от детските ясли и свършите със старческите домове, всичко това работи през "Топлофикация" - София. Тя е социален обект, аз не мисля, че там държавата би могла да се дистанцира. Или вторият отговорен субект ми могъл да бъде общината. Виждате, че там нещата не се получават. Но призива ми към софийския кмет е по-скоро да реализира прехвърлянето на собствеността, за да започне оздравяването на дружеството.

Водещ:

Какво значи, обяснете за нашите зрители, оздравяване на "Топлофикация" - София? На практика какво означава това?

П. Димитров:

Най-вероятно държавата ще подкрепи финансово дружествата. Какви ще са конкретните форми е друг въпрос, но след като западни банки могат да бъдат подкрепяни с европейски пари, аз не виждам пречка българската държава да не подкрепи оздравяването, повтарям, на "Топлофикация". Това не значи опрощаване на вземанията от тези, които са потребявали топлоенергия. . .

Водещ:

А това няма ли. . .

П. Димитров:

. . . тук трябва да сме наясно.

Водещ:

А това няма ли да бъде неправомерна държавна помощ? Възможни ли са такива тълкувания?

П. Димитров:

Не мисля, че това ще бъде неправомерна държавна помощ. Да го оставим на юристите и на специалистите, които реализират връзката с Европейския съюз, да се занимават с тези неща.

Водещ:

Питам ви, защото един от аргументите по време на спора със Столичната община, използван от вас, беше именно такъв.

П. Димитров:

Е, има възможност да бъде цесиран дългът на "Топлофикация" към "Булгаргаз", което е инвестиция, да бъде заменен срещу собственост. Има конкретни решения, които могат да се реализират и, повтарям, ще ги реализираме в кратък срок, но трябва общината да завърши приказките си.

Водещ:

Каква ще бъде по отношение на енергетиката 2009 година за България?

П. Димитров:

Аз си мисля, че нямаме никакви основания да очакваме, че енергетиката ще бъде длъжник на България. По-скоро обратното, има достатъчно мощности, продължаваме да изнасяме електроенергия. Българинът трябва да е спокоен. А в същото време не бива да храним илюзии, там, където има стълбове, там, където има открити жици, при мокър сняг и вятър, както е имало аварии, така ще продължава да има аварии, тъй като. . . Решението е много просто и много скъпо. Трябва тези електропроводи да бъдат заменени с подземни кабели, което прави много сериозни инвестиции, които би трябвало да направят ЕРП-та. А ЕРП-та, за да ги направят, им трябват пари, трябва им повече време и те искат по-високи цени. Та от тази гледна точка енергия има достатъчно. Трябва със съвместни усилия, разбира се, да се помага и от общини, и от държава на ЕРП-та, за да се отстраняват максимално бързо авариите.

Водещ:

Отражението на кризата в този отрасъл, специално в енергетиката. . .

П. Димитров:

Ами, няма основания, няма основания. . .

Водещ:

Има ли някакви основания за тревога?

П. Димитров:

. . . да се очаква, че кризата ще се отрази негативно. Разбира се, падането на цената на нефта ще повлече след. .. горе-долу след средата на януари, след края на януари цената на газа трябва да тръгне надолу, тъй като там се взима средната цена за миналите девет месеца. И тъй като все още сме в пиковите четири месеца и половина, трябва да минат четири месеца и половина, през които цената е падала, за да падне под 6 слизането надолу. Затова беше и вчерашното решене, щом се промени цената на газа, да може да се променя и цената на топлото. Това не означава, че то ще върви нагоре, обратното е.

Водещ:

Това е информация, която гали слуха, така, падането на евентуално. . . отражението на падането на нефтопродуктите върху

цената на газа.

П. Димитров:

Дотолкова, доколкото ние нямаме нефт и газ. . .

Водещ:

Кога, кога и с колко?

П. Димитров:

. . . а купуваме, за нас е изгодно това падане на цената.

Водещ:

Кога очаквате, в смисъл кога трябва да се случи, напролет?

П. Димитров:

Ами, казвам ви след януари би трябвало вече да очакваме, че цената ще тръгне надолу.

Водещ:

С колко?

П. Димитров:

Лошото е, че доларът тръгна нагоре и той се отчита при определянето на цената.

Водещ:

В какъв диапазон би трябвало да слезе. . .

П. Димитров:

Ами, вие го знаете диапазона. Нефтът беше стигнал до 150 долара, а сега е на три пъти по-ниски нива. Така че като. . .

Водещ:

Това означава ли, че газът трябва да стане три пъти по. . .

П. Димитров:

. . . изтече деветмесечният период, в общи линии трябва да стане три пъти по-евтин, ако. . .

Водещ:

Газът трябва да стане три пъти по-евтин.

П. Димитров:

Да. Ако не отчитаме цената на долара, ако тя пък не върви нагоре, тъй като плащанията са в долари. Ако доларът се удвои, то това намаление естествено ще бъде по-малко. Та ние чакаме. . .

Водещ:

Няма пряка зависимост цената на парното обаче, нали? Три пъти, това не означа, че трябва да падне три пъти и цената на парното?

П. Димитров:

Има пряка зависимост. Примерно в "Топлофикация" - София 76 процента от разходите са за газ. Така че, ако цената на газа, дай боже, след изтичане на този период падне три пъти, то разбирате, че основната съставка на топлото също трябва да поевтинее три пъти.

Водещ:

Разумно е също три пъти да падне цената на. . .

П. Димитров:

Нормално е.

Водещ:

. . . цената на парното.

П. Димитров:

Не точно нали, но с коефициент 0.76, такава е зависимостта и. . .

Водещ:

Добре. Благодаря ви, благодаря ви за този разговор.

П. Димитров:

И аз ви благодаря.

Водещ:

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров беше гост в нашето студио.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge

Още У нас

Владислав Панев, ПП-ДБ: Служебният кабинет става все "по-борисовски" и все "по-пеевски"
Владислав Панев, ПП-ДБ: Служебният кабинет става все "по-борисовски" и все "по-пеевски"
18:30, 16.04.2024
Чете се за: 03:35 мин.
Корупционни върхове и безнаказаност в България през изминалата година
Корупционни върхове и безнаказаност в България през изминалата година
18:21, 16.04.2024
Чете се за: 04:22 мин.
Гонка със стрелба в столичния квартал "Лозенец"?
Гонка със стрелба в столичния квартал "Лозенец"?
18:18, 16.04.2024
Чете се за: 00:37 мин.
Промени в служебната власт: Какви са причините за смените и политическите реакции? (ОБЗОР)
Промени в служебната власт: Какви са причините за смените и политическите реакции? (ОБЗОР)
18:00, 16.04.2024
Чете се за: 06:15 мин.
Нови температурни рекорди бяха отчетени в Русе и Хасково
Нови температурни рекорди бяха отчетени в Русе и Хасково
17:49, 16.04.2024 (обновена)
Чете се за: 01:10 мин.
Комисията за Нотариуса няма да спира работа
Комисията за Нотариуса няма да спира работа
16:34, 16.04.2024
Чете се за: 01:37 мин.
Кой е Георги Тахов - предложен за земеделски министър от служебния премиер?
Кой е Георги Тахов - предложен за земеделски министър от служебния премиер?
16:13, 16.04.2024
Чете се за: 01:02 мин.
Главчев предлага Кирил Вътев да бъде освободен като министър на земеделието
Главчев предлага Кирил Вътев да бъде освободен като министър на земеделието
16:01, 16.04.2024 (обновена)
Чете се за: 03:00 мин.
Средно увеличение на заплатите на военнослужещите с 30% подкрепи Комисията по отбрана
Средно увеличение на заплатите на военнослужещите с 30% подкрепи Комисията по отбрана
15:49, 16.04.2024
Чете се за: 01:37 мин.
Служебният премиер заминава за Брюксел
Служебният премиер заминава за Брюксел
15:41, 16.04.2024
Чете се за: 00:47 мин.
Финансовият министър: Не са постъпвали искания от партньорски служби за администрацията на Агенция "Митници"
Финансовият министър: Не са постъпвали искания от партньорски служби за администрацията на Агенция "Митници"
15:12, 16.04.2024 (обновена)
Чете се за: 01:52 мин.
Появиха се кадри от поругаването на гроба на патриарх Неофит (ВИДЕО)
Появиха се кадри от поругаването на гроба на патриарх Неофит (ВИДЕО)
15:02, 16.04.2024
Чете се за: 00:30 мин.
Топ 24
Най-четени
Продължават протестите в Тайланд
Продължават протестите в Тайланд
Галя Прокопиева и Борислав Чалъков за досиетата и морала в журналистиката
Галя Прокопиева и Борислав Чалъков за досиетата и морала в журналистиката