Галя Прокопиева и Борислав Чалъков за досиетата и морала в журналистиката

За толкова години големи тайни не останаха, списъкът с имената на наши колеги, които са сътрудничили на Държавна сигурност не е някаква тайна, заяви в студиото на „Денят започва” Галя Прокопиева, главен редактор на в. „Капитал”. По отношение на констатацията, че в медиите толкова малко се е променило за последните 20 години, това е много тревожно, защото беше нормално да се предположи, че за 20 години българското общество и гилдията ще успеят да излъчат хора, които да са достатъчно прогресивни и нямат подобни тежести зад гърба си. Доминираща е ролята на тези наши колеги, които бяха обявени от Комисията по досиетата и за които тепърва ще чуваме, в медийния пейзаж и това е опасно и обяснява някои от нещата, които се случиха през последните години, обяснява до голяма степен нивото и качеството на българската журналистика в момента, каза още тя. Може би някои от тези наши колеги в онези времена не са имали възможност да направят избор и сега изборът беше начинът, по който всичко това ще се съобщи на публиката, уверена е Галя Прокопиева. Много е важно тайните да са официално казани, за да няма зависимост от тях. Сега вече мнозина от тези журналисти могат да изберат дали ще останат на екран или ще пишат, или ще излизат с името си и може би ще бъдат приети, допълни тя.

Борислав Чалъков, заместник генерален директор на БТА, заяви по повод отказа на няколко главни редактори на водещи медии да коментират темата с досиетата, че това не е нежелание, а по-скоро „онзи привкус, че се връщаме към нещо старо, нечисто и усещането, че човек едва ли не има вероятността да бъде също изцапан, дори само с това, че по някакъв начин се връща към това минало. Това трябваше да бъде свършено отдавна и когато, според всички, картината е била много по-ясна и пълна. Сега има известно удовлетворение, но по-скоро остава чувството на горчилка, на известно омерзение. Вече няма изненади, вече има огорчение, у някои хора отегчение и, уви, у една малка част от хората едно мръсничко потриване на ръце с усмивчицата „видяхте ли сега какво стана”.” Просто отново сме хвърлени в едно минало, което отдавна трябваше да сме забравили, допълни той. Няма по-разтегливо понятие от морала. Според мен на морал човек не се учи, той се ражда с него. Моралът се заключава не само в свободата, но и в гордостта и достойнството. Когато един човек има гордостта и достойнството да не бъде купен, дори и да е заплашван, за мен той е морален, дори и да е сбъркал, заключи Борислав Чалъков.