Управление на риска в метрото

Системите за видеонаблюдение в метрото в световен мащаб служат най-вече за анализ на инцидентите постфактум. Мониторингът на станциите в много малко случаи може да предотврати фатални събития като убийство, самоубийство, случайно попадане на човек или предмет на релсите и други. Специалистите по управление на риска отдавна са намерили решение за намаляване на подобни случаи в метрото. Монтирането на врати от алтернативна на стъклото материя, като акрил, които се отварят паралелно с вратите на мотрисата. За пръв път това съоръжение е въведено в експлоатация във френския град Лил през 1983 г. В момента най-модерните метрополитени в света използват именно тази система за сигурност. Тя функционира успешно в Токио, Хонг Конг, Сингапур, Сеул, Пекин, Сао Пауло, Лондон, Барселона, Париж, Копенхаген и др.

Разпространено е и дистанционно управление на мотрисите без наличието на ватман. За прототип на усъвършенстваното съоръжение е използвана конструкцията на платформите на метрото в Санкт Петербург през 1961, тогава още Ленинград. Спирките са били предвидени и за бомбоубежища, а стоманените врати между масивните колони не винаги са се отваряли паралелно с тези на мотрисите. В наши дни вратите се управляват дистанционно от контролния център или на място от служител на метрото при аварии или спешни случаи. На платформата на всяка станция се монтират монолитни панели, в някои случаи с употребата на метални рамки, които са подвижни само в частта на отваряне на вратите. Системата може да бъде използвана както в подземните железници, така и на спирките на градския транспорт на повърхността. Панелите служат още за подобряване на вентилацията, изстудяването, затоплянето и шумоизолацията в метрото, защото станциите остават изолирани от тунелите.