Бъдещето на оръжейната индустрия в България

Българското военно министерство ще увеличи тази година поръчките си към оръжейната индустрия. Това съобщи в интервю за БНТ заместник-военният министър Валентин Радев. Миналата година заради свитите разходи и стари дългове поръчките на министерството към наши оръжейни заводи са били под 1% от обема на работа. В същото време от бранша призоваха за повече държавна подкрепа.

Eдин пример от Чехия, страна, донякъде сравнима с България. Там преди дни едно от най-големите предприятия за боеприпаси закри две от фабриките си, уволни десетки работници, защото държавната агенция за военни поръчки не направила търг за боеприпаси в страната, а предпочела да реализира поръчката чрез съответната агенция на НАТО. Чешките оръжейници не издържали на силната конкуренция.

Може ли този случай да се сравни с проблема на завода в Сопот - едва ли. Според нашите експерти кризата във ВМЗ не се дължи толкова на липса на поръчки, колкото на лош мениджмънт и нереализирани навреме реформи и приватизация. Но примерът от Чехия говори за това пред какви предизвикателства са изправени оръжейните фирми във все още по-слабо развитите икономики от източна част на Евросъюза.

Инженер Петьо Милков е съпредседател на Сдружението Българска отбранителна индустрия и директор на едно от частните предприятия в този бранш. Казва, че в ситуация като ВМЗ Сопот повече или по-малко оръжейните предприятия са били преди десетина години. Спасили се с цената на реформи и приватизация. И сега във времена на криза повечето предприятия в бранша не работят лесно - поръчките са се свили, но се държат.

Петьо Милков, съпредседател на Сдружението Българска отбранителна индустрия:
"Ние всяка година вадим по нещо ново, но отделяме от оборотния си капитал като примерно лишавам от заплати или махам 50 работника, за да инвестирам в ново изделие. Пък после - ако то тръгне, ще назнача 100. Ама така не се прави."

В тези условия от оръжения бранш призовават за повече държавна подкрепа - например данъчни облекчения при нововъведения или повече поръчки за българската армия.

Петьо Милков, съпредседател на Сдружението Българска отбранителна индустрия:
"На пазарите, на които работим ние, отсреща винаги стои държава, а става така, че едно частно предприятие, както сме ние - отиваме и говорим с държавата. Но аз не съм човекът, който ще говори с министър на отбраната. И това, което ние искаме, е държавата просто да ни помогне да си трасираме пътя за излаз на външни пазари.

Вече е имало няколкто съвместни със заместник-министри делегации в чужбина, които са донесли успех. А за да не се конкурират едни други на външните пазари, идната седмица 15-те фирми в сдружението се готвят да приемат и специален етичен кодекс.

Потърсихме за коментар заместник-военния министър Валентин Радев. Военното министерство не е принципал на ВМЗ Сопот, то отговаря за ремонтните заводи ТЕРЕМ, но е потребител на производството на българските оръжейници. Според заместник-министъра бъдещето в бранша е на частните предприятия, защото държавните са ограничавани от тежката нормативна уредба - 80 процента от печалбата се прибира от държавата, често тези предприятия не могат да издържат на конкуренцията при открити търгове. Военното министерство в случая не може да помогне много, защото е ограничавано от Закона за обществените поръчки.

За да подпомага оръжейниците обаче, военното министерство е поставило нова задача на военните аташета - да търсят партньори и пазари за българските фирми, а армията е поела ангажимент според възможностите си да демонстрира български оръжия на изложения у нас. България не е сред първите по експорт на оръжия в света - изнася за 200 млн. евро годишно или в много пъти по-малко от най-големите - Съединените щати и Русия, но пък успява да запази традиционни пазари - Близкия изток, Африка. И военните ни, и оръжейниците ни са оптимисти, че износът може да бъде увеличен - разбира се и при по-добро като цяло развитие на българската икономика.