БАН: Почти всеки трети българин се справя трудно с разходите за здраве

Над 50 на сто от разходите за здраве са давани от пациента, като е трайна тенденцията държавата да прехвърля финансовата тежест върху гражданите, каза още доц. Ивков. Този процент в държавите, в които има добре работещо здравеопазване, варира между 5 и 20 на сто, подчерта той. Високите разходи при разболяване на един член от семейство „достигат до катастрофалните 36 на сто от доходите“, добави още доц. Ивков.

Близо всеки четвърти българин няма достъп до лекар, фелдшер или до лекарства, каза доц. Здравка Тонева от института.

Сърдечно-съдовите проблеми и високото кръвно налягане вече не са само здравен, а национален проблем, се посочва в проучването.

Най-често срещаните здравни проблеми сред населението на България са: високо кръвно налягане - 32.3%, болки в гърба - 24.6%, болки в краката - 21.3%, сърдечно-съдови проблеми - 19.4%, а 38.5% от изследваните лица нямат нито един от изследваните здравни проблеми.

41.4% от висшистите имат сърдечно-съдови проблеми и високо кръвно налягане. Относителният дял на лицата с по-ниско от основно образование и със същите проблеми е 97.7%. Тези проблеми имат 37.8% от живеещите в София и 63.4% от живеещите в селата.

Финансовите проблеми са водещи при формирането на здравното поведение на респондентите относно търсенето на медицински услуги и изпълнението на препоръките на лекуващите лекари. Почти 30% от изследваните лица са справят трудно и много трудно с разходите за здраве, а всеки 10-ти е вземал заем за задоволяване на здравните си потребности. Лицата със сърдечно-съдови заболявания и общ месечен доход на лице от домакинството до 200 лв. са 23.9%, а над 800 лв. са 2.6%. Броят на случаите с хронични заболявания - 2 494, е по-голям от броя на изследваните лица - 2 340, констатират изследователите.

„Селското здравеопазване е посечено - да, има тел.112, но кога ще пристигне екипът е под въпрос“, продължи доц. д-р Здравка Тонева. „Разходите за медицински изделия още в началото на реформата бяха извадени от реимбурсирания списък на НЗОК и бяха оставени за заплащане от самите пациенти“, даде пример тя. Те струват невероятно скъпо без реално тяхната цена да е такава. Допусканите пропуски не са случайни и на мен ми се струва, че това е направено, за да се осигуряват свръхпечалби за определени среди в медицинското съсловие. Това малко лоби с определено влияние не позволява тази тенденция да се промени, обясни доц. Тонева.

Тя продължи, че проблем са и неосигурените пациенти като даде пример с известен политик, който е лекуван в болница от тежко заболяване, чието лечение е струвало 23 000 лв., а накрая се оказва, че той не е здравноосигурен. Не си е платил лечението и е заявил на лекарите, че това е неговият протест срещу здравната реформа, но парите са останали за сметка на болницата, лишавайки я от други неотложни нужди.