Бъдещето на транспортните проекти след подписаните с Македония меморандуми

Ако Договорът за добросъседство трябва да затвори страницата на историческите натрупвания с отрицателен знак между двете държави, двата меморандума имат стратегическа насоченост. Вече 20 години се търси възможност да се случи Коридор номер 8, който е очертан на картата на Европа още в средата на 90-те години. И остава по-скоро виртуален макар, че всяка от страните строи по неговото протежение.

Много икономически интереси по принцип се срещат в района на Балканите - това е едната причина да се забави развитието на направлението Запад-Изток като мултимодален коридор - САЩ например бяха фактор в края на миналия и началото на този век построяването дори на един петролопровод от Бургас до Вльора в Албания. Сега разчитаме до голяма степен на ЕС и добрата работа на България по време на нейното председателство за приобщаване на Западните Балкани. Идеята по принцип е да се заобиколи претоварения пролив Босфора при преноса на товари на стоки между Адриатическо и Черно море.

Има обаче и икономическа причина - тези проекти не се случиха защото се смята, че трафикът на стоки и на пътници по тази линия София-Скопие-Албания не е особено оживен. Най-просто - за да се върнат инвестициите в една жп линия, една магистрала или един газопровод трябва да има достатъчно приходи, които да покрият направените разходи.

Темата за строеж на жп линия между София и долината на Вардар е стара и близка за България - обсъжда се още от края на 19 в., придвижва се значително по време на световните войни, когато тази жп линия се строи усилено и е била близо до завършване, но така или иначе към днешна дата такава линия нямаме за разлика пак казвам от вертикалните коридори София-Солун, Белград-Солун.

България от години инвестира във направлението Запад-Изток - от 2007 г. и средства от структурните фондове на ЕС. И в момента се работи по жп отсечки на изток от София по механизма "Свързана Европа". Нефинансирана е отсечката от София до границата с Македония. Тя е разделена условно на три участъка - съществуващите са с недопустими технически параметри - така ги определят от МТ:

- от София до Радомир - рехабилитация на съществуващото трасе със скорост в момента до 60 км в час - 250 млн. евро ще струва рехабилитацията. - 48 км

- от Радомир до Гюешево - модернизация, което включва и прекрояване, ново трасе на определени места - 88 км

- от гара Гюешево до границата - липсва жп връзка 2,5 км

Недопустимо е да няма жп път до границата, каза днес висш експерт от министерството на транспорта. но е липсвал сериозен ангажимент от страна на Скопие към тази линия.

Д-р Пламен Димитров, Българско геополитически дружество: Тази връзка би могла да стане интересна, например ако към македонската газопроводна мрежа се включат по-късно Косово, Албания, тъй като самото максималното потребление е нищожно и тук отново става въпрос за една застраховка в случай на срив на доставките по една линия да минават по друга. Не става въпрос за магистрален газопровод, който може да бъде запълнен на 100 процента и някога да си върне разходите, които са направени. Но нищо не пречи, ако има някакво съдействие от ЕС финансово, да бъде построена такава газопроводна връзка.