Бурни овации на московската публика за българския „Пръстенът на нибелунга“

В Москва Валкюра е поставена само веднъж. А поводът е политически. Премиерата отбелязва подписването на пакта Молотов-Рибентроп. Оттогава насам никой не се е осмелил да посегне към тежката партитура. Затова зрителите в Москва чакаха пълното представяне на „Ринга“ като изключително музикално събитие.

Никога не съм гледал такъв ироничен, даже бих казал на ръба на кича спектакъл. Мисля, че това е умишлено търсено. Всичката онази антична пищност на постановките на Вагнер през последните 50 години, вече е изтъркана. А историята е много съвременна. Вагнер е писал и за своето време и не само за него. Всико,което става между тези богове и нибелунги, тази борба за златото. Ние това го наблюдаваме всеки ден, вие в България със сигурност също, а ние в Русия го виждаме и на върха, и при обикновените хора и където още се сетите.

При всики случаи вашият Ринг е откритие. Защото тук в Москва ние нямаме култура в гледането на Вагнер.

Изключители нюанси в динамиките. Харесва ми, че не се злоупотребява с фортето, прекрасно са изведени всички акценти и това много ми харесва, както и забележителната работа на солиста, който пее Зигмунд.

Публиката в Москва гледаше „Валкюра“ с любознателност и готовност да получи максимално удоволствие от срещата с Вагнер. И българската постановка буквално взриви зрителите в салона. След близо 6-часовото представление меломаните в Москва бяха не по-малко екзалтирани от вагнерианците, които гледаха българския „Ринг“ само преди две години в Германия.