Скандалът с “Кеймбридж Аналитика” избухна след като бившия служител на компанията Кристофър Уайли разказа пред британския канал Channel 4 за фирмените практики по време на съвместната работа на “Кеймбридж Аналитика” и екипа на Доналд Тръмп през президентската кампания от 2016 година.
Данните на 50 милиона потребители са били “източени” от “Фейсбук”, чиито акции се сринаха, а създателят на социалната мрежа Марк Цукерберг беше принуден да поеме пълна отговорност и заяви, че е готов да свидетелства по случая.
Твърдението е, че данните, събраните от потребителите са били използвани, за да бъдат заливани профилите им в социалната мрежа с таргетирано съдържание, голяма част от което манипулативно или откровено невярно (нашумелите напоследък “фалшиви новини”). Целта е била повлияването на настроенията преди вота.
Друго подозрение е, че “Кеймбридж Аналитика” е работила активно и с инициативните комитети, агитиращи за напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания по време на кампанията за Брекзит. Затова се обърнахме за коментар към Димитър Димитров, който живее в Брюксел и като представител на Уикимедия, където заема длъжността "Директор европейски политики", в началото на годината участва в експертната група към Европейската комисия за борба с фалшивите новини.
;
Какъв е твоят прочит на казуса с “Кеймбридж Аналитика” и “Фейсбук”?
Моят прочит е, че това, което “Кеймбридж Аналитика” е направила, т.е. събирането на различно съдържание от профилите на потребители във “Фейсбук” чрез инсталирането на различни приложения, тип игри и въпросници, не е нещо нелегално, защото потребителите, използвайки тези приложения, дават своето съгласие данните им да се използват. Това е важно да се има предвид. От морална гледна точка обаче е абсурдно и е хубаво, че след няколко седмици влизат новите европейски правила за защита на лични данни. Тогава такива неща, без изричното съгласие на потребителя, и то съгласие, което не е някакъв дълъг текст, на който просто кликваме “окей”, а съзнателно одобрение, подобни практики ще станат незаконни. Също така ще бъдем защитени от това да ползваме една услуга и тя да продава данните ни на друга.
Оптимист ли си за ролята, която новият регламент ще изиграе?
Новият общ регламент за лични данни (известен с абриватурата GDPR – б.а.) ни дава предимство. Всички принципи, които присъстват в регламента, ги имаше още от преди 10 години, но досега нямаше глоби за компаниите и имаше много малко начини потребителите да контролират и виждат какво се събира за тях. Този регламент не само уравнява законодателството във всички 28 страни членки, но и въвежда много сериозни глоби за фирмите, които не го спазват. Досега в много страни членки де факто нямаше глоби, ако не спазваш правилата. Другото нещо, което регламентът ще осъществи, е въвеждането на редица задължения, които са в полза на потребителя. От момента, в който влезе в сила това законодателство, във всяка платформа трябва да има меню, в което потребителят да може да вижда това, което услугата или платформата е събрала за него като данни, той ще има правото да поиска то да бъде изтрито и ще може го свали. “Гугъл” вече предлага т.нар. Dashboard, съвсем скоро и “Фейсбук” ще въведе подобно нещо. Така че ще получим този контрол, той няма да реши всички проблеми, но ще ни даде едно много голямо предимство, за да можем ние като граждани и като общество да се защитаваме. Вече изникнаха и няколко такива организации, най-известната е във Виена – None of your business, и общо взето те са готови от ден едно като неправителствена организация да следят за спазването на регулациите и дори да съдят от името на потребителите.
Има подозрения, че “Кеймбридж Аналитика” е подпомагала и кампанията за отделяне на Великорбитания от Европейския съюз. Това ли беше червената лампичка за Европа, за да започне да действа по линия на фалшивите новини?
Червените лампички бяха две - последните избори в САЩ и кампанията за Брекзит. Важно е да се разбере, че в тези казуси има две страни – едната е, че това не е морално, другата е, че ако трябва да бъдем честни, да разправяш лъжи само по себе си не е незаконно. И докато това е така, много трудно могат да бъдат забранени всякакви фалшиви новини и дезинформация. Проблемът е, че имаме много нови начини за разпространяване на такава дезинформация чрез интернет екосредата, в която е много лесно да се микротаргетират определени групи потребители, а хора като “Кеймбридж Аналитика” разбраха, че на една голяма част от обществото, ако емоционално е съгласна с едно изказване, не й пука чак толкова дали то е истина или не. Ние се придвижваме към една среда, в която за много хора това дали фактите са точни не представлява интерес. Това е един социален проблем, за който лесно решение няма.
;
Къде могат да бъдат търсени решенията?
Аз бих разделил възможните решения в няколко категории - има технически решения, да блокираме подобни новини, което за мен е и правно, и технически нежелателно, и невъзможно.
Можем да погледнем към финансирането, тъй като има и една част от дезинформацията, е финансирана или с вътрешнотополитически или с външнополитически цели. Проследявайки финансовия поток бихме могли да противодействаме.
Трябва да се замислим и как като общество да финансираме и подкрепяме качествената журналистика и по-конкретно разследващата такава. Много голям проблем е, че дори големите медийни къщи имат като тенденция все по-малки отдели и все по-малко разследващи журналисти. Защото има значение дали един журналист трябва да напише за един ден три статии или може да се занимава с една тема цяла седмица или пък месец.
И следващият проблем е най-трудният за решаване. При него става въпрос за образованието и културата на обществен дебат. Медийното образование трябва да започне от училищна възраст. Нас преди ни учеха какво е енциклопедия, какво е библиотека, защото трябваше да отидем там, за да направим проучване, но днес децата правят проучванията си в интернет. А в интернет на моменти е много трудно да се разпознае кое е достоверна информация и кое не, това е една способност, която за съжаление голяма част от нашата генерация няма, следователно и нашите деца не го учат.
Хубаво е и да се научим как се води обществен дебат. За съжаление на много места в Европа това ни липсва. Как да конструираме един дебат, в който различните страни да умеят да се изслушват и ние като общество да можем да си стиснем ръцете за това какви са фактите и какво се е случило, а от там нататък да спорим за това как ще го интерпретираме и какво ще е правилно да направим. Моето наблюдение е, че фалшивите новини и дезинформацията са много по-ефективни сред общества, които са дотам поляризирани, че дори не могат да се разберат какво се е случило вчера.
Медиите, склонни да разпространяват подвеждаща, а често и откровено невярна информация, са сериозен играч на пазара. Не е ли твърде късно, за да бъдат премахнати?
Не можем да елиминираме разпространяващите дезинформация. Това, което можем да направим е да се конкурираме с тях. Това би било невъзможно, ако на първо място обществените ни медии не са в добро състояние, а частните избират да инвестират само в забавление, а не толкова в новини.
Една от основните теми в работната група беше, че до момента ние нямаме достатъчно данни и изследвания за това какво е влиянието на подобни източници на дезинформация. Ние знаем, че ги има, знаем, че много хора ги споделят. Моята хипотеза е, че влиянието в Западна Европа не е толкова голямо, защото доста стабилни медии, общество и институции и тяхното влияние е ограничено в изборните резултати до 1-2%. Но от друга страна има резултат като Брекзит, където тези 1-2% може да са много влиятелни, защото общественото мнение по този въпрос беше разделено на две. Мисля че в Източна Европа сме много по-уязвими и би било в наш интерес да обръщаме много по-голямо внимание.
При първото посещение на Владимир Путин в Париж, френският президент Еманюел Макрон нападна медиите Russia Today и Sputnik за невярната информация, която са разпространявали за него по време на кампанията. Какъв сигнал дава това?
Има два вида източника на дезинформация – едното са анонимните интернет сайтове, другото е съвсем официално регистрирани медии с кореспондентски бюра и офиси. Това може да е Русия, но и доста държави имат международна телевизия, Франция включително. Тяхната редакция със сигурност е много по-свободна, но със сигурност и те проповядват определени идеи. Проблемът е, че ако например Russia Today каже нещо невярно за мен, аз мога да я осъдя във всяка една държава в Европа. Но ако анонимен сайт пусне в социалните мрежи или където и да е някаква грешна информация за мен, аз нямам никаква защита, защото няма кого да осъдя, не мога да поискам и право на отговор.
До къде трябва да се простират регулациите в онлайн пространството тогава?
В експертната група дискутирахме много по въпроса. Това, че всеки може да каже всичко без последствия доставя някаква свобода, но ни дава и свободата да лъжем и вредим. В момента много правителства, но и Европейската комисия, под натиска на основно Германия и Франция, се опитва да произведе набързо някакви правила и да каже: “Ето, свършихме работа, спряхме фалшивите новини”. Ние няма как да спрем фалшивите новини, преди да знаем кой ги произвежда, кой ги разпространява и таргетирано да работим срещу тях. Имам чувството, че в момента, преди проблемът да е изследван напълно, се вземат някакви мерки срещу дезинформацията, може да се случи това, че просто ще ни бъдат орязани свободите, без да бъде решен проблемът.
;
Как се включи в експертната група и как протече работата в нея?
Работната група се сформира от Комисията. Аз бях представител на Уикимедия, която стои зад проекти на свободното знание като Уикипедия. В групата участваха още много организации, медии и издатели.
Проблемът, който аз видях, е, че въпреки че присъстваха много медии, нямаше достатъчно журналисти в нея. Хората, които действително вършат тази работа. Защото едно е да говорим с директор на издателска къща, друго е да говорим с журналист, който живее и се бори с това всеки ден. Вторият проблем е, че както се случва често в подобен контекст в Брюксел, когато Комисията извика подобни заинтересовани страни, всяка от тях има свои политически цели, които гледа да прокара. В един момент разговорът мина към това, традиционните медии да искат да регулират интернет платформите, а интернет платформите да заявяват как не искат да бъдат регулирани.
Едно от положителните неща, които излязоха от доклада, който публикувахме, е, че вече имаме дефиниция на думата дезинформация. Защото има и откровено фалшиви новини като “Хилари Клинтън яде бебета”, но има и дезинформация, в която присъства частица истина, но накрая така се изкривяват нещата, че читателят остава с абсолютно погрешно впечатление за това, което се е случило. Ние се разбрахме да не използваме “фалшиви новини”, а терминът дезинформация, защото той описва много по-добре това, с което трябва да се борим. Имаме и начертан път, разбрахме се, че оттук нататък трябва да има нова група, създадена от тези експертите, които липсваха. Изградихме девет принципа във финалния доклад. Сред тях е това, че трябва да развием механизъм за разпознаване на новини, когато идват от реален източник, и кога идват от анонимен такъв. Това може да се използва и от платформите, които да гарантират, че този източник ще получава повече приходи от реклама. Ще се сформира една, да я наречем коалиция срещу дезинформацията, която ще включва хора от IT сектора, журналисти, които ще разработят точните мерки по тези девет принципа.