Отварят за кандидати 100% от ресурса на ОП „Региони в растеж“ до края на април

Николова съобщи, че до момента по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. са обявени общо 13 процедури за кандидатстване на стойност малко над 2,8 млрд. лева. Към момента се отчита 68% договаряне по програмата и 28% разплатени мерки по нея. В изпълнение са 447 проекта, като най-голям процент от тях заемат проектите за енергийна ефективност на публични сгради, следвани от проектите за жилищни сгради, за образователна инфраструктура, за градска среда, социална и пътна инфраструктура. Предстои да бъдат обявени още 3 процедури – за енергийна ефективност в периферните райони, за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания и за развитие на регионален туризъм.

„Имаме видим напредък по програмата, като очакваме ускореният темп на изпълнение да продължи и през 2018 г. Към края на годината очакваме да приключат 163 проекта на обща стойност почти 300 млн. лева“, посочи зам.-министър Николова. Тя отбеляза, че само за последните два месеца Управляващия орган е разплатил 150 млн. лв. по програмата. „Това е много важно и показва, че проектите се реализират и ще постигнат своята основна цел за принос в развитие на регионите, икономически растеж, разкриване на нови работни места и подобряване качеството на живот, тъй като европейските инвестиции допринасят за промяна във всички региони на страната“, коментира Николова.

Заместник-министър Деница Николова информира още, че предстои допълнително договаряне на мярката за енергийна ефективност в 28-те малки градове бенефициенти. С близо 207 млн. лв. се финансират ремонтни дейности по монтиране на топлоизолация, нови дограми и ремонти в обществени и многофамилни жилищни сгради с фокус до 35 апартамента. Допълнителният оставащ ресурс и този от спестени средства ще се насочи в проекти на принципа на конкурентния подбор, с които се покриват най-видимо индикаторите по програмата, които целят спестяване на енергия, намаляване на парниковите емисии и др.

За първи път в България с безвъзмездни европейски средства от програмата ще се подкрепят и мерки за деинституционализация на възрастни хора. Цели се разкриване на дневни центрове за хора с деменция и центрове за социална интеграция и рехабилитация на възрастните. Политиката по предоставяне на социалната услуга ще се изпълнява в партньорство Министерството на труда и социалната политика, както и с общините, които трябва да осигурят подкрепа за социалните работници, обяви още заместник-регионалният министър.

Зам.-министър Николова допълни, че заседанието на Комитета за наблюдение се провежда в ключов момент в рамките на Българското председателството на Съвета на ЕС, тъй като в следващите месеци предстои да се коментира и бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. През месец май се очаква да бъде обявена и многогодишната финансова рамка на ЕК, спрямо която ще започне планиране и програмиране на политиките за развитие у нас след 2020 г. и новите регламенти за посоката на изпълнение на проекти. „В тази връзка МРРБ вече започна предхождащи мерки за плавно програмиране и успешен дебат за бъдещето на политиката след 2020 г. с промяна на статистическите региони на страната. Търсим модел, касаещ постигането на адекватно териториално разпределение на страната, допринасящ стратегически да определим нашите цели на регионално ниво и търсенето на финансиране след 2020 г., коментира тя. Целта е да се създадат силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности.

Борислава Уудфорд, представител на Генерална дирекция „Градско и регионално развитие“ на Европейската комисия, отбеляза в словото си, че моментът е ключов за българското правителство и ЕК по отношение на формирането на бъдещия бюджет и политиката на сближаване в ЕС след 2020 г. „Искам да ви похваля за позитивния тон и постигнатите резултати на програмата и да ви насърча да използвате всяка възможност да популяризирате и защитавате нашата политика и инструменти за инвестиции в градовете и регионите“, каза тя. Борислава Уудфорд акцентира, че през тази годината елементите на финансовите инструменти трябва да станат оперативни, а Фондът на фондовете – функциониращ орган, който да докаже своята добавена стойност в системата.