Да уловиш мига, без да го виждаш

С тази задача се е заела фондация "Графия", която получава и финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Столична община.

Превърнал се в мисионер на сетивната фотография, учредителят на фондацията Алберто Стайков стартира пилотния си проект през 2013 година изцяло на свои разноски. Тогава му задават въпроса – „Ама за какво му е на незрящ да снима? - Щом иска – що да не...“, отвръща на скептиците Алберто.

Алберто Стайков: Целта ми е да ги запаля. Те могат да изразят себе си или пък да видят къде са били... Може те да не го видят директно, но да им разкажат. Или пък може да документират момент, чисто журналистически. Просто незрящите могат да не го направят, както ние бихме го направили – с композиция, баланс или златно сечение. Може да са им криви кадрите, но в края на краищата това е тяхното зрение. Някои хора заменят фотографията като форма на тяхно виждане, което и ние правим като зрящи. Или пък пресъздават неща, които някога са виждали“.

Не само, че не се отказва да научи незрящите да снимат, сега Алберто дори обогатява курса, добавяйки и аналогова фотография. Те ще имат възможност да снимат с камера обскура на лента, след което ще влязат в лаборатория, за да го проявят и копират на фотографска хартия. На края на курса снимките ще бъдат представени в Софийска градска художествена галерия.

Фотографии на напълно незрящи хора от Мексико, представени у нас през 2013 година

Че незрящите могат да снимат, Алберто Стайков показва у нас през 2013 година. Тогава той се свързва с мексиканска асоциация и представя нейна изложба в България, която включва 68 фотографии, направени от напълно незрящи хора в Мексико.

В края на краищата това нещо се прави в Щатите, в Латинска Америка, в Испания и в други страни в Западна Европа, в Индия, в Япония, защо не и в България! За разлика от западните страни, където са помислили за незрящите хора в галериите и музеите, у нас няма нищо. Софийска градска галерия е единствената галерия в София, която е направила нещо в тази насока. Това подтиква Алберто Стайков да създаде фондация, която да събира средства в полза на незрящите.

Проблемите на хората с увредено зрение не са му чужди. Преди повече от 15 години той получава тежката диагноза „кератоконус“, при която накрая човек ослепява. Препоръчали му да ползва контактни лещи.

- Но аз нали съм твърда глава и само една седмица ги ползвах, след което ги изхвърлих и си казах – да ослепявам, пък да става, каквото ще. Накрая всичко се оказа лъжа, просто да ме накарат да ползвам лещи. За 15 години моето зрение не се е променило – да, имам далекогледство и астигматизъм, но нямам промени в зрението, което ме радва, разбира се. Аз не съм ослепял, но съм живял на тъмно, защото едно време фотографията се правеше на тъмно. На мен много ми харесваше тази тъмнина. Когато ми изгореше крушката, ми беше много странно как ще се справя. И си виках, че някой ден, ако ослепея, ще се оправя. Човек не знае какво му е писано, - разказва Стайков.

Интересът му към сетивната фотография провокира изложбата „20-те най-известни фотографии в света“. След като я вижда, си казва щом те могат и аз мога.

До момента към курса по сетивната фотография са проявили интерес около 10 души. В първия ден на курса се срещнахме с една от участничките.

Емилия Терзийска е на 60 години. Тя се занимава с рамкиране на картини, фотографии и др. Има силно намалено зрение над 80%. Проблемът й е от дете и е свикнала да живее по този начин. Така или иначе възможностите й са ограничени относно това как да работи, каква професия да избира, какво да прави. Въпреки това се старае да се образова, да следва интересите си, да живее възможно по-пълноценно. Това я подтиква и към курса по сетивна фотография.

Емилия Терзийска: Интересувам се от изкуство. Техническата част не знам колко ще я усвоя, но това не е толкова важно. Тъй като влошеното ми зрение ме затруднява да извършвам много неща, които ми биха били интересни, търся начини да подобря качеството на живота си извън работата ми, да го направя малко по-интересен. Тъй като по професия съм културен работник и имам отношение към изкуството и естетиката. С удоволствие бих се занимавала като хоби, като впоследствие ще си взема хубав фотоапарат. Бих искала да покажа израз на настроение, на нещата, които не са видими на пръв поглед, нещо, свързано с изкуството. Бих снимала, каквото и да е - стига да носи определено настроение, което на мене ми допада, аз го усещам. Човекът ме интересува преди всичко. Как той живее, какво мисли, как изразява себе си като цяло. В частност се интересувам от психология“.

Курсът продължава 6 месеца и ще се проведе на два етапа – първият от 13 март до 29 май, а вторият от 18 септември до 27 ноември. Финалът е на 11 декември с изложба на фотографии, направени от курсистите по време на обучението. Така че ако още не сте се записали, имате време да го направите на телефон 0899 90 73 99 или на електронна поща fgraphya@hotmail.com.

И кой знае – може пък после да се изявите като творец на сетивната фотография в България.