Военният репортер Ф.Бори пред БНТ:На бойното поле в Сирия нищо не се е променило

- Франческа, в очакване сте да влезете в Сирия в близките дни за пореден път. Колко време прекарахте в Сирия, откакто започна войната?

- Много пъти. Аз съм журналист, който живее на местата, за които пишe. Така че няма смисъл да броя колко пъти съм била. Бях базирана в Сирия, след това бях от турската страна на границата, отново влизах и се връщах, влизах и се връщах. И ето ме пак. Отивам, защото в момента никой не знае точно какво става там.

- Какво очаквате да видите - примирие, по - спокойна ситуация за хората ?

- Не, разбира се. Няма да е като преди няколко седмици, няма да е като при бомбардировките с варелни бомби, което беше най- ужасяващото нещо, което ми се е случвало. Не очаквам подобно насилие, но не очаквам примирие, защото отивам с бойци, които са извън споразумението за примирие и при всички случаи няма да бъде в зона, в която е в сила примирието....

Примирието е много неизяснено понятие, никой не знае точно кои групировки са включени в него и кои не са. И Башар Асад, и Русия казват, че терористичните групи са извън споразумнието, но това е според тяхната дефиниция за терористични групи и според това кои те признават за терористи, не само Ал Кайда, която е терористична организация за всички. Така че, кой знае коя е целта.

Така че, това ще е фокусът на моята история, защото в това отношение нищо не се е променило в Сирия - кой определя коя е мишената.

- Ще продължи ли това примирие, така както е дефинирано сега или войната ще се възобнови в пълен мащаб?

- Нека говорим за намаляване на военните действия. Да, очаквам насилие в по -малки мащаби, но не очаквам да продължи дълго, защото на терен нищо не се е променило. Двете страни - бунтовниците и армията на режима на Асад, от военна гледна точка - имат изравнени сили, с изключение на едно нещо - въздушните удари и варелните бомби, пускани с хеликоптери.

Различното в последните седмици беше масираната въздушна кампания на Русия. Сега Русия се изтегли от Сирия, поне за известно време, така че силите отново са изравнени. На бойното поле нищо не се е променило. Балансът на силите, който направи възможни примирието и преговорите в Женева, е напълно поддържан от външни сили, не е вътрешен и затова не виждам как примирието ще продължи дълго.

- Виждате ли изобщо ясна перспектива за мир в близко бъдеще?

- Не, категорично. Това, което се промени, е, че основните поддръжници на бунтовниците - Саудитска Арабия и Турция, бяха заети с други неща и не можеха да се фокусират върху подкрепата си за тях в Сирия. Например, Турция - имаше проблем с кюрдите, Ердоган имаше вътрешни проблеми, Саудитска Арабия беше ангажирана с Йемен. Имаше криза с цените на петрола. От другата страна - режимът на Асад - видяхме силната намеса и решителност на Путин да играе роля в конфликта. Това са нещата, които се промениха.

Но след 5 години и 500 000 убити, и двете страни допуснаха грешки и никоя от двете страни не може да е победител. И двете страни трябва да направят отстъпки. Но докато бунтовниците са притиснати да направят наистина отстъпки на масата за преговори, от страна на Асад няма сигнали да е бил принуден да отстъпи от позициите си.

В интервю за германска тeлевизия, журналистът попита - след пет години война, която започна с мирни демонстрации и младежи, рисуващи по стените надписи срещу вашето правителство, сега бихте ли постъпили по същия начин, както тогава. И отговорът на Асад беше - тази идея за революция и протест срещу режима е приказка, тя е заговор на външни сили. Ако това е позицията на Асад днес, няма как да има мир. Трябва да има компромис. Мирният процес започна, защото има споразумение между Русия и САЩ, но има нужда и от посредничество, от намиране на пресечна точка по средата, в противен случай след 6 месеца битките ще започнат отново или както в Ирак, кедето кръвопролитията започнаха месеци след американското изтегляне. Има политически и социални причини за тази война, това не е война за нищо.

- Всеки използва войната за своите цели и интереси- САЩ, Русия, Саудитска Арабия, Иран, Турция и при толкова много играчи възможно ли е Сирия да остане единна държава и в бъдеще?

- Това е желанието на сирийците, това ми казват, когато говоря с тях. Дори не мога да си представя идеята за разделяне на Сирия на сунитски, шиитски и кюрдски региони, защото хората в Сирия живеят заедно. Когато говориш със сирийците, те казват, че са против това. Мнозинството сирийци са много мъдри, в тази война техният избор беше много ясен - те избраха да не подкрепят нито режима на Асад, нито бунтовници. Те избраха да избягат. Когато ги питаш, те отговарят само, че са сирийци,това е единственото осигурно нещо за тях.

- Казвате сирийците избраха да избягат.... Дали в скоро време потокът от сирийски бежанци ще намалее?

- Не, няма. И то не защото съм журналист, отразяващ Сирия, а защото съм италианка. Родена съм в южна Италия срещу албанския бряг. Израснах по време на войните на Балканите с мъртви тела по плажовете почти всеки ден, италианците бяхме свикнали с това. Тази бежанска криза не е криза, не е извънредна ситуация, това е структурен феномен. Ако ние журналистите се фокусираме само върху една страна - Унгария, Германия или гръцко - македонската граница, изпускаме най-важното. Ако спре войната в Сирия и Ирак и насилието в Афганистан, ако тези три страни - по някакво чудо - отново станат стабилни, потокът от мигранти няма да спре. Това важи и за прииждащите африканци. Това е феномен, който идва от икономическото неравенство в нашия свят. 162 милиардери притежават колкото останалото население. така че не очаквам потокът от мигранти да спре скоро.

- Не бягат ли от войната според вас?

- Мнозинството от тези, които наистина бягат от сраженията, от въздушните удари, от войната, отиват в съседните страни -Турция, Ливан, Йордания, а не в Германия.

Когато бях в Гърция през септември, всички афганистанци, с които говорих, ми казаха, че не идват от Афганистан, а от Иран и Пакистан, тоест, те са напуснали Афганистан отдавна. Те не бягат от война, те са икономически мигранти.

Аз самата съм мигрантка, затова никога ни бих подкрепила затворените граници. Всички ние, моето поколение, ние сме мигранти. Аз съм за това всеки да е свободен да търси по - добро бъдеще, независимо какви са мотивите му, също както мен. Аз не съм избягала от война, но със сигурност нямам бъдеще в Италия.

- Какво мислите за отговорът на европейските лидери по отношение на бежанската криза, особено на фона на поредния съвет в Брюксел?

- Пределно ясно е, ще вземем само толкова мигранти, колкото ще са полезни за нашата икономика и нито един повече.

Но в същото време като европейски граждани през тези месеци ние показваме най-доброто и най-лошото от себе си, дори в рамките на една и съща държава. Например, във Франция - виждаме французи, които опъват палатки за мигрантите в Кале и французи, които горят палатките на мигрантите в Кале. За нас, европейците, моментът наистина е важен. И вие в България знаете по - добре и от мен, че Европа като едно цяло не съществува и никога не е съществувала.

- Когато мислите за тези пет години война в сирия, кой е най- силният ви спомен, знам, че сте била в много опасни ситуциации, но има ли лице или момент, който не можете да забравите?

- Най- потискащото нещо за един военен кореспондент, както и за всеки журналист е, когато види да се случват неща и събития на много ранен етап, когато все още могат да бъдат предотвратени. Видяхме първите чуждестранни бойци в Сирия, първите джихадисти в края на 2012 и никой не ни повярва. Казаха - във всяка война има наемници и беше невъзможно да публикуваме тези истории. Винаги си спомням един възрастен мъж - беше през първите ми дни в Алепо.

Попаднахме под артилерийски обстрел, всички побягнаха към единственото възможно убежище и в него не остана никакво място. Аз бях с каска и бронежилетка с надпис "Преса" и беше ясно, че съм журналист. Един възрастен мъж излезе, за да вляза на негово място и ми каза - влез, животът ти е по-ценен от моя, светът трябва да научи какво става тук. Не знам дали този човек е жив, едва ли. Видях го само да се отдалечава. пауза Но не можах да отговоря на очакванията му. Провалих се, не можах да кажа на света какво става.

- Не мога да се съглася с вас, но кое е това, което хората извън Сирия не разбират за тази война толкова дълго време?

- Причината да съм толкова привързана към Сирия и към Близкия изток е, че съм от поколението на Арабската пролет - 30 годишните. Те са точно като мен. Поколение без бъдеще в Южна Европа. Ако си от Норвегия няма как да го разбереш. Разликата между нас, младите европейци и тях е, че те имаха куража да направят това, което ние нямахме. Сега изглежда, че от Мароко до Йемен всичко се превърна в пълна катастрофа. Но не е така. В един момент революцията ще започне отново.В Сирия се стигна до ужасна война. Но никога не забравям, дори за ден, че всичко започна с революция за свобода, достойнство и справедливост.

Когато започна примирието, след 5 години война и 500 000 убити, първото, което сирийците направиха, беше да организират демонстрации срещу Асад и джихадистите. В първия ден - нови демонстрации за свобода, достойнство и справедливост. Затова си казах, - разбира се, ще пресека границата отново, ще отида отново в Сирия, каквото и да се случи, струва си да дам живота си за това.