Начало
назад
Имало едно време на Северозапад
Всъщност действието се развива днес. В село Осеновлаг, Софийско, никой не вдига шум. Просто защото почти никой не е останал. Общественият живот тук е на командно дишане. Диагноза - Северозапад. Единственият шум, който безпокои сетивата, е доловим основно с очите - масово изоставени къщи, разруха.
Отправям се към родния си край с колело, винаги без очаквания. В Елисейна хващам пътя за манастир "Седемте престола", а цивилизационният шок започва да ми "маха" отляво и отдясно. След Габровница следват Медов дол, Еленов дол, Зимнишки дол - всичко е един дол дренки. Забвение, тук-таме някой постреснат човек ме гледа с неразбиращ поглед, чуди се какво прави непознат по този край в делничен ден.
Обективно погледнато карам по почти чисто нов асфалт, но пък отстрани край пътя всичко е овехтяло. Спирам пред Смесен магазин в Медов дол, но единственото, което мога да получа тук, са смесени чувства. Безплатно. На вратата има катинар, а през прашна витрина виждам кантар и маса. Стока вътре отдавна няма.
;Продължавам нагоре, съпровождан от лай на кучета, които вероятно пазят достойнството на отминалите дни.
Следващата ми спирка е манастир Седемте престола - тук някъде свършва цивилизацията. Нагоре има още един туристически комплекс и толкоз. Не е малко де, някъде и това няма.
;Продължавам към Зимнишки дол. Има една спирка, която си стои там от десетилетия. Преди автобуси имаше покрай Завода в Елисейна, сега автобусът е рядкост. Заводът пък съвсем го няма. Замислих се, че единственото ново нещо тук е хартията на некролозите, но пък на нея с мъка е изписано - 25 години без..., 15 години без... и така нататък.
;Дочувам разговор от близката къща. Хващам от него думата "Някога" и пак се замислих. Сякаш всеки втори разговор тук е изграден около думата "някога". Но докато аз съм дочул, мен вече са ме видели и една усмихната възрастна жена вече тича към мен, да се информира кой съм. Местно момче съм, казвам, поприказвахме си и си продължих по пътя.
;Късметлия съм, влизайки в Осеновлаг разбрах, че Магазинът е отворен. Тук всичко е в единствено число - Магазинът, Продавачът, Даскалът, Докторът, Директорът. Само мъката е в повечко. Училище няма, тази есен за втори път няма да прозвучи звънец. Както казах, в Осеновлаг няма кой да вдига шум.
;В Магазина ми направи впечатление Грамотата. Образцов търговски обект. С година - 1975-та. Четиридесет и две години Образцов търговски магазин. Заредено е прилично, от всичко необходимо по много малко. Пих една лимонада и си тръгнах.
Пожелах си - дано НЯКОГА се пооправи, дано някой и тук вдига шум.
