Изгодно ли е да се поеме обект за саниране?

Фирмата на Георги е била наета да „санира” панелен блок в Благоевград, но като подизпълнител. Оттук идва и проблемът – по-големите или по-пробивните фирми успяват да спечелят поръчки по програмата за енергийна ефективност, които нямат капацитет да изпълнят и ги предават на други фирми. Дотук нищо лошо, ако не е налице драстично разминаване в цените.

Колко е офертната цена към фирмата-подизпълнител?

Георги, управител на строителна фирма-подизпълнител: 35 лв. на квадратен метър с материала или 15 лв. на квадратен метър, ако е само труд. Към главния изпълнител са заложени 208 лв. на кв. м., като тук са включени дограмата (средната цена е 100 лв. на кв.м.) и материала.

Доколко е качествено изпълнението тогава?

Георги: Повече от ясно е, че се прави компромис с качеството на материала и с квалификацията на труда. Един пример - за нашите географски ширини е добре дебелината на изолацията, която се поставя отвън на сградите да е 8-10 см, а практиката е да се слага такава от 5 см. Отделно при такова ниско заплащане на труда е невъзможно да се намерят квалифицирани работници и съответно да се гарантира качествено изпълнение.

Затова ли периодически в новините се появява информация за паднали скелета и други инциденти?

Георги: О, там е друг случай. При изготвянето на проекта има отделен етап - проект за изпълнение на скеле. В него има много важни детайли. Този проект обаче не достига до изпълнителя, а остава само на хартия на някое бюро. Аз не съм виждал досега такъв проект. Но дори да го има, често пъти самите изпълнители пренебрегват предприсанията и действат по свое усмотрение. Тук надзора трябва да действа по-твърдо.

Така изглежда „кадър” от прословутото саниране или Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Дори да приемем, че цялостната картина не е такава, има върху какво да се поразсъждава. Георги отказал да поеме блокове в Нова Загора, „защото не ми излиза сметката от така предложената цена”.

Един от заложените ефекти от националната програма е икономически:

Предоставяне на повече възможности на бизнеса за икономическа активност – проектанти, строителен бранш, фирми за технически обследвания, фирми за обследвания за енергийна ефективност, производители на материали и др.; Участие в изпълнението на Програмата на малки и средни фирми от цялата страна.

Този ефект явно няма да се отрази положително на „нашия” предприемач и неговата фирма. Иначе до момента сключените договори за целево финансиране за цялата страна са 2022, според актуална информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Стойността на сключените договори с ДДС е повече от 1,2 млрд. лв.

Сумата е впечатляваща, но е само малка крачка към промяната на облика на българските градове. Нуждата от обновяване на жилищните сгради е безспорна и подобни програми се реализират в Европа от десетилетия.

Във Виена например от 1984 г. съществува специален отдел към Общината, чиято задача е именно санирането. Служителите му обаче не са държавни. Отделът е организация с идеална цел, подпомаган от общината и има няколко ръководни и надзорни органи, чийто членове са както политици, така и представители на строителни фирми и други групи с интерес в санирането и новото строителство. Има различни финансови стимули за собствениците, за да бъде извършено саниране на дадена сграда. Предвидени са и санкции, ако собственик остави мазилката да пада. Може да се стигне дори до отнемане на собственост.

Освен това общината разработва целеви райони за саниране. Собственикът или управителят на сградата прави организацията и избира кой да извърши санирането. Служителите на общинския отдел непрекъснато правят посещения на обектите и следят дали отпуснатите средства се използват целево и дали самото саниране се прави както трябва. Обновяването на сграда от 70-те години струва до 600 евро на кв.м. строителен обем. От тях една трета покрива общината.

Заявката е програмата за саниране у нас да продължи. Въпросът е „в крачка” да се изчистват детайлите, за да е задоволителен крайният резултат, най-вече за хората. Добрите практики от Европа са налице и спокойно могат да се приложат и в България.