Чудеса в клас - с обикновен 3D принтер и необикновен учител в с. Мирково

Веднага става ясно, че тук се случва нещо необичайно. Училищния двор е добре поддържан парк, а прясно боядисаната сграда е осеяна с графити. Не стига това, ами се оказва, че основното училище, в което има едва 70 деца, както никое друго, разполага с 3D принтер. Който при това работи с пълна пара и отприщва мечти и въображение.

Йордан Ходжев - р-л на проект "Център за извънкласни инженерни научни занимания" - Защо? Тук има в района действа един такъв модел тъй като има мини, много минна индустрия развита, нали ставаме миньори, работим в рудника след това и така един предначертан път .... Според мен това е единственият, по който те могат да вървят. Това е достоен път, но свързан с доста трудности и децата според мен трябва да видят в училище колкото се може повече различни пътеки за развитие, да им се разшири хоризонта

Преди да се развихрят, обаче, децата били крайно подозрителни. Отказали да повярват и когато видели възможностите на принтера в интернет, и като кандидатствали за финансиране, и като спечелили, и като купили принтера и дори когато той пристигнал в селото.

Йордан Ходжев - И така като някаква анекдотична история, когато дойде кашона най-накрая, пак същата реакция - ама то сигурно са ни прати ми някакъв дефектен, който не работи
Децата почти всяко нещо интересно и различно, което може да им се случи те казваха - А това не може да стане, това няма начин да стане.

Въпреки сериозната му цена, не заключили принтера, а го оставили в ръцете на децата. И така произлезли - двигател на автомобил с всичките му чаркове, човешко сърце и прешлени, пък дори и череп, чак изпринтирали и сглобили сложно инженерно решение като роботизирана ръка.

Йордан Ходжев - Какво е това бе, Бистра
Бистра - Това е ръка, която помага на деца, които нямат пръсти и е направена от пластмаса
Йордан Ходжев - И как работи ще ни покажеш ли

Принтерът ги върнал в клас, запалил им любопитството и им отворил врата към света на науката, чули много учени и творци, дошли да разказват за професиите си. Вече знаят как могат да произвеждат електричество от почва, да си направят джойстик за компютърни игри, включили и родителите в майсторенето на генератор за светкавици.

Мария Чернева - Значи можем да очакваме от Мирково да излезе отряд инжетнери?
Йордан Ходжев - Ами инженери на собствената си съдба. Според собствените си нужди и потребности желание, мечти

Теодора - Аз искам да се занимавам със съвсем друго нещо
М. Ч. - С какво?
Теодора - С психология
Даниел - Ами искам да стана учител

Всеки ще избере и ще тръгне по своята пътека, там където ще се чувства най-щастлив.