Парламентът на Турция даде зелена светлина на президента Реджеп Ердоган за военна намеса в Либия. Така Турция става първата държава, която е на път да вземе официално страна в гражданската война в бившата джамахирия.
This is a modal window.
Твърде много неясноти остават около намеренията на Турция спрямо Либия. Не е ясно дали Анкара ще изпрати там сирийските си арабски съюзници или редовна армия. А също кога ще се случи намесата и в какъв мащаб.
Едно нещо обаче е ясно отсега - усилията на ООН да накара враждуващите страни в Либия - признатото от ООН правителство в Триполи и източната армия на генерал Халифа Хафтар, да седнат на масата за преговори, стават мисия невъзможна.
Клаудия Гадзини, анализатор от Международната кризисна група: Пристигането на турски войски ще помогне на правителството в Триполи да оцелее в обсадата, която силите на Хафтар наложиха още миналия април. В Либия обаче националистите са много чувствителни срещу завръщането на Турция. Завръщане, защото тя доминираше там до Първата световна война. Освен това някои арабски държави също ще увеличат намесата си - на първо място Египет, който е в обтегнати отношения с Турция, Обединените арабски емирства и други страни от Залива.
Клаудия Гадзини е бивш политически съветник на специалния пратеник на ООН в Либия Гасан Саламе. За професор Джордж Джофе от Кеймбридж Либия, каквато я познаваме, скоро вече ще е история.
Проф. Джордж Джофе, преподавател в Кеймбридж: Дипломацията в Либия беше изхвърлена през прозореца още преди години. И въпреки че ООН се опитва да я съживи, вероятността за успех в тази насока е твърде малка. Ако Хафтар не успее да превземе Триполи, най-вероятно просто ще разцепи Либия.
Причините за действията на Турция по отношение на Либия са и политически, и икономически.
Проф. Джордж Джофе, преподавател в Кеймбридж: Турция, откакто Ердоган е на власт, иска да поддържа имидж на защитник на модерния политически ислям в Близкия изток. А Либия е поредната сцена за конфронтация с останалите мюсюлмански сили в региона.
С несъществуващата морска граница, за която се договориха турският президент Ердоган и либийският премиер Ас Сарадж, цели бъдещ контрол на пътищата, по които природен газ от Източното Средиземноморие ще достига до Европа.
Клаудия Гадзини, анализатор от Международната кризисна група: ЕС ще демонстрира солидарност с Гърция. Но се съмнявам Италия, или Германия например изведнъж да хвърлят цялата си тежест зад Хафтар. Повечето европейски страни ще настояват за мирно решение на конфликта.
Германия се надява това да стане на конференция идната седмица в Берлин - след посещението на руския президент Владимир Путин в Турция. Засега обаче Либия остава източник на нестабилност в Северна Африка и огромен проблем за Европа.
Тел Авив: "Постигнахме въздушно превъзходство" - нова размяна на удари между Израел и Иран
Даниел Митов пред БНТ: Прокурорският син от Перник се издирва на територията на страната
Чуй новините
Подкаст
