Колко е бърза Бърза помощ?

Това е история за бързината на Бърза помощ и за диагнозите. В началото на януари 85-годишната Вергиния Петрова се почувствала зле. Успяла да се обади на близките си, те на спешна помощ. Наложило се съседите да разбият вратата, за да влезе спешният екип.

Вера Петрова: Линейката идва след около час и половина по информация на баща ми. Идват лекарите, пишат протокол, на който протокол впоследствие виждаме, че е написано съмнение за инсулт, бият ѝ някаква инжекция и я оставят точно така, както е паднала на земята в кухнята в краката на 70-годишния ми баща, който сам не може да я вдигне. Там със съседа са се опитвали нещо да направят, но не са се справили.

От Бърза помощ обясниха, че заварили лежащата жена. Опитали се да я вдигнат, но тя отказвала. Сигналът бил подаден като съмнение за инсулт. Оказва се нещо съвсем различно.

д-р Пенчо Кожухаров - лекар в Спешна помощ: На място от прегледа, който извърших, категорично отхвърлих наличие на остър мозъчен инцидент. Прегледа беше изключително сложен. Успях единствено да премеря кръвна захар и да извърша някои проби неврологични. След което започна една борба между мене и пациентката. Блъскаше, викаше и най-вече обиждаше екипа.

По думите на лекаря, близките го помолили да ѝ даде успокоително. Д-р Кожухаров уважил молбата им, поставил диагноза деменция и си тръгнал. Близките звънят по-късно и молят линейка да транспортира все пак жената до болница. Такава не идва. След няколкочасова битка Вергиния стига до лечебно заведение с частна линейка, но вече е твърде късно - причината за нейната смърт се оказва остър сърдечен инцидент. Състояние, което докторът от Бърза помощ по някаква причина не е констатирал.

Вера Петрова: Аз не виня никой за смъртта ѝ. По-скоро виждам абсурдността на ситуацията да хвърлиш един човек на земята. Мисля, че не съм единичен случай. Това се опасявам.

От Бърза помощ обясниха на какво се дължи закъснението на линейката след второто ѝ повикване.

д-р Мариана Малинова - началник отдел "Медицински дейности" в Спешна помощ: Деменцията не е животозастрашаващо състояние. По тази причина и за най-голямо съжаление все пак ние сме се забавили и жената е починала. Бяха много малко екипи. В същия този ден смяната през деня е работила с 13 екипа, а през нощта с 10.

Вера казва, че не е реваншистка, разказва ни своята история, защото иска да накара повече от нас да се замислят за отношението към възрастните хора и за правото им да се борят за живота си. А дали е можело животът на нейната леля да бъде спасен - този въпрос остава без отговор.