Музей разказва за зараждането на татуировките в България

Експозицията включва специални бои, печатни материали, стари машинки, трансформатори, игли, и литература, която се е използвала от студията през 90-те години, когато широко навлиза тази култура.

"Хората могат да видят разликата в технологията в сравнение с 1992-1993 година, когато започнахме. Много често питат каква е разликата - ами старият трансформатор е в пъти по-голям от сегашния като цигарена кутия", разказа организаторът на събитието Емил Сапаревски. Той даде за пример, че на времето иглите са собственоръчно правени, а сега се купуват готови. Много инструменти е трябвало да се стерилизират, сега се използват еднократно и се унищожават от специални фирми.

Бумът на татуировките навлиза през 1992 година, след като Марио Янков се завръща от чужбина и в уличка срещу Военната академия открива първото в България професионално студио. В негова памет е посветен тази година фестивалът, уточни Сапаревски.

"Културата на татуировките все още не е разбрана от обществото, но няма нищо странно – няма нужда и да бъде разбирана от всички. Светът е шарен, аз приемам това, че някой няма татуировки, надявам се той да приема, че имам", гледа на този въпрос философски Емил.

Направата на татуировки е скъп бизнес, а хубавите качествени татуировки са не по-малко от 100 лева. Съветът на Емил е преди да се хвърлят хората към изрисуването - да прегледат, да обмислят модела, да проучат студията, за да не се оставят на непрофесионалисти.

„Не се доверявайте на принципа – един приятел ми препоръча, или с един статус във Фейсбук да решите при кого да отидете, препоръчат им 500 имена, някои от които работят в кухнята на баба си “.

Сапаревски препоръчва още преди направата на татуировката да се помисли дълго по отношение на дизайна им. Човек не трябва да се хвърля на чужди неща от интернет, като татуировката на Виктория Бекъм, например. Хубаво е да се сподели дизайна с артиста в студиото, който ще направи индивидуална скица. Чертежът ще се рисува, преправя, така се стига до проект.

„Искам като някой си направи татуировка да живее с нея цял живот, да живее в мир със себе си и рисунката. А не след 3 години да си каже, че е трябвало друго, тогава няма гумичка назад. Защото, татуировката е персонална идентичност, така го приемам“, смята Емил Сапаревски

Наред с музея, посетителите на феста могат да видят и да си закупят от щандовете тениски, бои, машинки. Изложението е днес и утре в зала Универсиада.