На гости на последната видеотека в София

Той е на 47 години. От тях над 20 е посветил на своята страст - киното. И я превръща в професия. Всичко започва като хоби през 1994-та година, когато Спиридон Атанасов купува първата си видеокасета, поставила началото на каталог от над 3 хиляди филма.

Спиридон Атанасов: Обичах страшно много да гледам филми. След това реших това да го превърна в бизнес, който 7,8,10 години просъществува много добре и сега отново се връщаме на старото положение - да е само хоби.

Отдавна забравени, от никого не търсени, старите видеокасети си остават голямата слабост на Спиридон. От време на време посяга към някоя от тях, за да си спомни времето, когато филмите бяха само на лента.

Само тук, в една от последните видеотеки не само в София, а може би и в цяла България можете да проследите еволюцията в домашното кино. Като започнем от старите ви-ейч-ес касети, които са с лента, преминем през ДВД-дисковете и достигнем до настоящите, модерни блурей носители.

Илка Илиева е сред малцината, останали докрай верни на малката столична видеотека.

Илка Илиева: Отдавна се познавам със собственика и той знае моите вкусове и винаги ми предлага неща, които ми харесват.

Спиридон казва, че за него малката видеотека е нещо много повече от бизнес. И не иска да приеме, че тя е част от една вече отминала епоха.

Спиридон Атанасов: Покрай това тук клубче, да го наречем, то е мазе де, но доста много приятели завъдих. На тези приятели децата израснаха покрай нас. И то се превърна като едно средище на социални контакти, където се обсъждат всякакви теми. Това много лошо звучи - да си последен в нещо. Искам, ако мога не да съм последният, а от мен пак да тръгнат отново нещата и това отново да се зароди като бизнес.

А дотогава той упорито ще продължи всеки ден да отключва малката врата към сутерена.