Над 90 % от всички радикализирани млади хора са вербувани през интернет

За минута в интернет се изпращат над 204 милиона мейла, Над 2 милиона търсения се правят в Гугъл, качват се 70 часа видеа, милион и половина души разговарят помежду си в скайп, 280 милиона туит съобщения се споделят, 570 сайта се качват онлайн. Силата на интернет изразена в цифри действително е внушителна. Сила, която улеснява пропагандата сред младите и често пъти опасна.

Боян Радойков, директор по въпросите на комуникацията и информацията в ЮНЕСКО: Много от младежите, които тръгват по този път са десоциализирани, не участват в живота нито на семействата си, нито на обществото. Има наистина един профил, който също така е свързан и с липсата на идеали.

Други приемат пропагандата като чиста форма бизнес.

- Те отиват на работа, те са ангажирани. Има дори, които не вярват в идеите на ДАЕШ, но са получили договор с перспектива в кариерата. Значи две- три години вършат тази работа на пропаганда- създават уебсайтове, създават туитър акаунти, след това взимат парите и си тръгват, - обобщава Радойков.

Как се дава отпор на търговците на ужаси, които улавят своите жертви в капан от фалшиви обещания?

Боян Радойков, директор по въпросите на комуникацията и информацията в ЮНЕСКО: За 2015 туитър затвори 125 000 акаунта, но затварянето на акаунти няма да реши въпроса.

Цецка Цачева, председател на Народното събрание: На насилствения екстремизъм и радикализацията на младите хора можем да се противопоставим с инструментите на образованието, културата, опознаването на другия, толерантността.

Едно от предложенията на ЮНЕСКО е колкото акаунта за пропаганда има, толкова поне да бъдат създадени против нея. И още- младите хора да имат достъп до онези, които са се отскубнали от хватката на радикалните движения.

Интервю с Боян Радойков за "По света и у нас"

Въпрос: Младите, интернет и радикализацията- заплахата е реална, но колко голяма е тя?

Боян Радойков, директор по въпросите на комуникацията и информацията в ЮНЕСКО:: Ежедневието доказва до каква степен значимостта на проблема нараства. Това, което се случи в Турция илюстрира до къде са стигнали нещата. Проблемът е изключително сериозен и затова трябва да се вземат решителни мерки, за да може да се отговори по адекватен начин на едни действия, които са основани на злоба, на насилие и на всичко, което е против нашата цивилизация.

Въпрос: Кои са механизмите за вербуване на младите хора в интернет сега?

- Според всички изследвания над 90 % от вербуваните младежи са вербувани именно в интернет. Така че новите технологии доказват, че както говорим за информационни магистрали - една част от тези информационни магистрали карат в 22-ри век хората да се развиват, да се обучават, да получават знанията, които са необходими. Но друга част от магистралите ги връщат в средновековието и това е нашия проблем- да пресечем магистралите, които връщат младежта в Средновековието.

Въпрос: Има ли конкретен профил на хората, които се връщат в Средновековието? Каква е ролята на образованието и социалния статус?

- Много от младежите, които тръгват по този път са десоциализирани, не участват в живота нито на семействата си, нито на обществото. Не участват и в образоветлните системи, така че има наистина един профил, който също така е свързан и с липсата на идеали. Трябва да си дадем сметка, че днес младежта търси идеали. И ако ние не им дадем идеалите, които трябва да им дадем, другите ще го направят.

Въпрос: Как ще се пресече пропагандата?

- За 2015г. Туитър затвори 125 000 акаунта, което е абсолютно доказателство за силата на технологичната машина, която е около нас. Но затварянето на профили няма да реши въпроса. Това което ще реши въпроса - да се дадат нови възможности за развитие на младежта, да им се даде нов път. Битката е за мозъците на тези младежи, битката е за техните сърца. Колкото профила има за пропаганда, толкова поне трябва да има против тази пропаганда. Трябва да направим така, че младежта да има достъп до информация от тези, които са се върнали от хватката на радикални движения. Това е една стратегия, която се развива в много страни. Мотивацияата на младежите да се присъединят към ДАЕШ не е свързана само с бедността. Тези хора имат нужда от идеология, която да ги кара да се движат и в последните изследвания се оказва, че връзката с бедността е много малка.

Има и нещо друго. Младежите, които отиват - тези, които се занимават с информационни технологии, отиват с бизнесплан. Те отиват на работа. Има такива, които дори не вярват в идеите на ДАЕШ, но са получили договор с перспектива в кариерата и те отиват както се отива на работа. Две-три години въряат тази работа на пропаганда, създават уебсайтове, създават Туътъракаунти и след това вземат парите и си тръгват. Така, че това се превръща в многообразна пропагандна схема.