Надежда за българския СПА туризъм

България има потециал да стане център за СПА от европейски мащаб, ако съумее да използва всичките си ресурси. Какви са спънките това да стане, обсъждат представители на туристическия бранш, здравеопазването и общините на Третия конгрес по СПА и балнеотуризъм, който се провежда край Варна.

По отношение на СПА и балнеотуризма, бихме могли да перефразираме поговорката така – минерална вода газят, болни ходят. Басейнът „Топлата вода“ на крайбрежната алея е едно от доказателствата. Тук от години термалните води биха изтичали направо в морето, ако не беше  ентусиазмът на шепа граждани. Минералните ресурси на България дават възможност туризмът у нас да стане целогодишен, ако спа и балнеолечението заемат мястото си извън летния сезон. Интересът към българските курорти като място за балнеолечение и СПА и е голям. На този етап обаче България не отговаря на европейските директиви за следболнично лечение и рехабилитация. Варна е един от примерите за неизползвани възможности, но същите са проблемите и в Девин, Поморие, Самоков и другите градове, които имат минерални ресурси.

Богатството на минералните извори във Варна и региона, модерните СПА центрове в комбинация с добри цени и специалисти правят Варна и курортите й изключително подходящи за здравен туризъм. За българите обаче почивката в СПА хотел излиза скъпо. Затова, за да работи един хотел целогодишно, трябва да разчита на туристи от чужбина. Проучванията показват, че те биха се лекували у нас, но това няма как да се случи, защото не са синхоринизирани условията между нашата здравна каса и европейските.

"Ако един осигурен гражданин на Европа иска да дойде в България и да ползва своята здравна застраховка, той не може да бъде реимбусиран. Освен това времето, което се поема от здравната каса е различно – за Германия – 12 дни, за България е 7. Ние трябва да уеднаквим простоя който ще се заплаща в България", обясни Сийка Кацарова, зам.-председател на БСБСПА.

"Ако един немец дойде тук, я му платят, я не му платят. И това всичко е, защото не е синхронизирано нашето здравно законодателство с немското и не само с него, с европейското. И той може да отиде в Унгария и да му е евтино, и на здравната каса да и е евтино", смята хотелиерът Атанас Карагеоргиев.

"Европа не се ангажира в такава регулация и това е задължението на всяка страна. България е длъжна да знае какво иска и как да развива термализма в страната", категоричена беше Тиери Дюбоа, президент на ЕСПА.

През февруари беше направена голяма промяна в нашето законодателство. Всички СПА и балнео хотели бяха категоризирани. По този начин беше изпълнено едно от задължителните европейски изисквания - да се регламентира контрола върху предлаганите услуги. До момента в Министерството на туризма са подадени 106 молби за сертифициране, 70 са одобрени.

„След 6 месеца отлагателен срок, в който СПА центровете тряваше да се преведат според изискванията на наредбата, важна стъпка, за да има единна база, единни стандарти за по-нататъшното развитие и надграждане на СПА услугите в България“, каза Ирена Георгиева, зам.-министър на туризма.

Важен проблем в сектора е и липсата на квалифицирани кадри. Ако персоналът не отговаря на изискванията, хотелите няма да получат сертификат от Министерството на туризма и на здравеопазването.

„Те са недостатъчни, защото стават все повече СПА обектите, все повече курортите. Няколко са университетите, които обучават такива студенти, но много по-важното е как те получават повече информация, повече практика“, каза доц. Соня Алексиева, преподавател в Нов български университет.

"И какво имаме така? Еедна армия от специалисти и една защита за клиента, тогава няма да има баба Пена, при която между картофите ми направиха един масаж, а точно това, което искаме да получим", смята Стефан Шарлопов, председател на БУБСПА.

Освен законодателното синхорнизиране на държавно ниво, са необходими промени и в общините, за да могат те да управляват ресурсите си и да предлагат СПА туризма като една от местните услуги.

Новината от днешния ден е, че по инициатива на Община Варна група варненски народни представители ще внесат в Парламента искане за промяна на Закона за водите, според която общините ще придобият правото да стопанисват термалните води на своя територия. Това ще им даде нови възможности за развитие защото доходите от тях вече ще влизат в местните хазни. А и ще се открият нови работни места.