Неволи в метрото за незрящите хора

Прибира се от работа всяка вечер през станция "Г. М. Димитров". Към стълбите няма тактилна водеща лента. Но те са достатъчно широки и Иван все ще ги уцели. Истинските изпитания са след това.

Иван Янев: Ето сега, когато вървя през подлеза липсата на водеща линия не ми позволява да се движа нормално в права линия. Криволича като пиян. Ако ползвам дясната страна в случая, защото лявата е пълна с някакви неща понякога има магазини, маси има...

БНТ: Не уцели стълбите.

Иван Янев: Ами да, не уцелих... това е, когато си поставен при такива условия е унизително направо унизително...

Криво ляво и без помощта на водеща лента Иван все пак стига на спирката. Е там поне, тактилна лента има. Но тя е знак за внимание, опасност. Но пък е единствения ориентир за незрящите.

БНТ: Малко опасно близко обаче, за да я ползвате!

Иван Янев: Ами аз миналата година имах случай с един полицай, който се приближи до мене и ми каза: Господине, вие осъзнавате ли, че се движите по ръба на перона!

Най-опасното обаче, предстои. Влаковете, които спират тук са в две посоки - към летището и към Бизнес парка. И Иван никога не знае кой влак е неговия.

Иван Янев: Сега идва метро и се качваме без да знаем за къде е! Стоя до вратата и когато чуя: Внимание, вратите се затварят - следваща спирка е еди коя си, и ако не чуя, че е за "Младост" и скачам от влака...

БНТ: И рискуваш?! - Ами иначе става още по-сложно, стреса ми идва още повече.

А как звукови указания и тактилни ленти могат да водят без проблеми незрящите може да се види във всяко друго метро в Европа, където достъпността е издигната в култ. Достъпността е задължително условие и за всеки един европроект. Но изглежда за метрото не е. Въпреки непрекъснатият протест на хора като Иван.