Не/възможното осиновяване

Антония и Алена - две чисти сърца, които съдбата среща, за да излекуват рани нанеси от техните семейства.

Веднага след като се ражда, родителите на Алена се отказват от нея. Грижите поемат поредица роднини. Сменила не една адресна регистрация, момичето е настанено в институция. Стига до приемно семейство. Тригодишната Алена за пореден път е отказана заради бурния ѝ характер.

Антония Гигова, родител на Алена - Поради тази причина тя е развила много силно чувство на изоставеност.

Чувство познато на Антония. Преди три години човекът с когото щяла да прекара остатъка от живота си, я напуска. След неуспешни опити да имат бебе. Останала сама, Антония избира да си осинови дете. Така в живота ѝ се появява четиригодишната Алена. Макар и търсена, срещата е неочаквана.

Антония Гигова, родител на Алена - Тя скокна от пейката и каза - "Здрасти, аз се казвам Али!"

Харесали се. Случката се разиграва, когато Антония отива на първата си среща със социалните. По регламент осиновителя се запознава с досието на детето и няма право да знае как изглежда то. За това и Антония не предполага, че дружелюбното дете пред стаята на социалните е момичето от досието.

Антония Гигова, родител на Алена - Служителката ме запозна с досието и ми казва, за Ваше щастие - детето е тука. То не трябваше да идва, ама приемните родители са решили да го доведат!

Двете изоставени съдби започнали обща битка с трудностите. Тук историята не свършва. Антония записва Алена на градина, за да се социализира и овладее бурния си нрав.

Антония Гигова, родител на Алена - Алена е изключително темперамента, подвижна, палава, пада по четири пъти на ден.

За това и Алена има множество синини, които не остават незабелязани от учителките в детската градина. Антония ги запознава с историята на момичето и предлага психолог да работи с него, в случай че за педагозите задачата е непосилна. Не потърсили чуждия опит.

Антония Гигова, родител на Алена - Тя се прибра един ден разстроена, госпожата си беше впила ноктите в ръчичкатаѝ. Тогава направих проблем, но тогава не се извикаха социалните служби.

Антония избира да прояви търпение. Не след дълго е повикана по спешност в детската градина.

Антония Гигова, родител на Алена - Обаждат Ви се по телефон и Ви казват - "Елате, има проблем!". Влизате в една стая, в която има един полицай и един психолог, двамата започват да Ви разпъват на кръст, буквално, все едно сте престъпник, детето го няма, вие не знаете какво става всъщност. Започнаха да ми обясняват, че аз съм нямала никакъв подход към децата,че аз я малтретирам системно, че сега, щели да го изведат от дома и всякакви такива неща.

Антония обаче вече е дала обещание на Алена, че този път няма да бъде изоставена, а момичето и е повярвало.

Антония Гигова, родител на Алена - Аз им казах, че не е толкова лесно да се раздели дете от майка.

Решена, че няма да предаде доверието на Алена, Антония открива Центъра за Обществена подкрепа "Св. София" на фондация "За нашите деца".

Антония Гигова, родител на Алена - Срещнах страшна подкрепа.

Подкрепа, непозната до сега. От фондация "За нашите деца" осигуряват достъп на семейството до различен тип игрови терапии. Любими за двете са срещите с коне или хипотерапията. Метод, който остава излишен лукс за държавата ни.

Антония Гигова, родител на Алена - Самите социални служби според мен имат нужда от социална помощ. Условията, в които работят, са мизерни и ужасни.

Заплатите - ниски. Мотивацията също. Решенията, често остават в пожелателна форма, разписани в редица нормативни документи.

Антония Гигова, родител на Алена: А ние очакваме да помогнат на някой ли?!

Антония и Алена - доказатателството, че решение има, ако бъде потърсено.