Измененията в основния закон предвиждат промени в съдебната власт и са следствие на обявената от правосъдния министър Христо Иванов реформа на съдебната система. Ето защо анализатори обвързват конституционните промени с бъдещето му в кабинета. Съгласието по текстовете на първо четене беше постигнато изключително трудно с исторически компромис. Преди второто четене обаче бяха предложени текстове, различни от компромисните.
На първо четене в края на септември промените бяха подкрепени от 184 народни представители. Политиците се съгласиха по няколко основни точки. Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии – съдийска и прокурорска, повече правомощия на Инспектората към ВСС и пряк избор на магистратите. Освен това Висшият адвокатски съвет получи възможност да внася жалби в Конституционния съд.
Ябълката на раздора се оказа разпределението на парламентарната квота в двете колегии. Гласуваният вариант на първо четене предвижда парламентът да избира шестима от членовете на прокурорската колегия и петима в съдийската.
През месеците между двете гласувания политическите сили направиха нови предложения, извън обхвата на приетите на първо четене. Сега в пленарната зала ще влезе предложението прокурорската колегия да се състои от 11 вместо 12 души. 5 от тях ще са от парламентарната квота. Комисията реши още съдийската колегия да се състои от 14 души – шест избрани от съдиите, шест от парламента плюс двамата председатели на върховните съдилища.
Как протече заседанието на Народното събрание вижте в прякото включване на репортерката Надежда Василева.
Чуй новините
Подкаст
