Обединени ли са хората на улица "Съединение"

На ъгъла на улиците "Съединение" и "22-ри септември", в двора на единствената останала в района къща, срещаме Людмил Динков. Честването на празника в дома му започва от сутринта.

Людмил Динков - жител на улица "Съединение"
"Вечерта ще дойдат и внуците, и сина ми, и дъщеря ми. И може би ще прекараме по-добре. Не знам как е програмата, тя бабата решава програмите. Ако е направила нещо сладко, нещо вкусно, те се радват на това."

Людмил си спомня разказите на своята майка за историята на улица "Съединение" и ги разказва на своите внуци.

Людмил Динков
"Това е първата улица, която е крайна улица, която е кръстена по времето на Съединението на България. Аз останах единствената къща, за което съм горд, че я запазих."

На следващата пресечка срещаме Петър. Тази година мъжът няма да отбележи празника, защото е на работа.

Петър Симеонов
"Когато трябва да се работи, трябва да се работи. Ако няма работа, няма какво да правим, ние не можем да живеем без пари."

С празнично настроение или без всички помнят как преди години чествания е имало и в местното читалище. Днес сградата му я няма, а мястото е обрасло с дървета и храсти.

Тодор Ганков - жител на улица "Съединение"
"20 години пустее. Това са боклуци вътре и всички комшии всички боклуци изхвърлят вътре. Да не говорим плъхове, истории."

За да се запази патриотичният дух, знамената на улица "Съединение" ще продължат да се веят поне до следващия празник, обещават хората в квартала.