Община Асеновград излиза от фонда за развитие на летище Пловдив

Община Асеновград излиза от фонда за развитие на летище Пловдив. Преди шест години градът заедно с общините Пловдив и Родопи учредиха организацията с нестопанска цел, която трябваше да доведе повече инвестиции в региона. Има ли опасност и други от членовете на фонда да го напуснат?

Асеновград е съучредителна община на фонда от 2010 година. Към днешна дата обаче, според кмета на града, няма преки ползи от това членство за жителите и икономиката на общината.

"За съжаление за 6 години, за които бяхме членове ние очаквахме разширение на фонда с други общини, имаше предложения за включване и на бизнеса. Беше нормално да участват и стопански субекти, за да се привлече по-сериозен финансов ресурс. Това не се случи. Единственото, което стана, е, че се увеличи таксата от 50 стотинки на един лев. А освен това сега се очаква и летището да бъде отдадено на концесия", коментира д-р Емил Караиванов – кмет на община Пловдив.

Вноските във фонда се формират на база брой жители, но през годините не всички общини са ги плащали навреме. С тези пари се покриват част от летищните разходи на авиокомпаниите, които извършват превози до пловдивския аеропорт.

"Към момента ние все още имаме задължение към фирмата - авиопревозвач в размер на 447 хиляди евро. Това са дължими пари и най-вероятно ние, ако не ги издължим във времето, те могат да бъдат потърсени", обяснява Пламен Спасов от УС на Фонда за развитие на летище Пловдив.

До края на 2016 година само Пловдив и община Родопи са внесли дължимите вноски.

"Как си представяте региона без летище, още повече, че наближава Пловдив да бъде културна столица, а ние да сме без регионално летище", реагира Спасов и добави: "Помня, че община Раковски се отказа. То мина така тихомълком, те не са първата община, която се отказа. Но това не е добре, защото покрай тези разговори как ние да имаме очи да поканим други общини да присъстват."

Според кмета на Асеновград, за да работи и да се развива "Фонд за развитие на летище Пловдив – Южната порта на България” към него трябва да бъде приобщен и бизнесът.

"Аз съм предлагал да бъдат привлечени и стопански субекти, за да може ползите наистина да са реални. Ако развитието на фонда доведе до реални ползи, защото ние очаквахме повече инвестиции, а получихме само косвени резултати като приток на повече туристи, което е трудно доказуема, може отново да се върнем", предположи д-р Емил Караиванов.

За сега не е ясно дали другите общини ще трябва да плащат по-висока вноска, за да се компенсира недостига на средства.