Част от антитерористичния закон трябва да се прецизира, смятат юристи

Законопроектът предвижда редица превантивни мерки срещу всеки заподозрян в тероризъм. Сред тях - забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, напускане на страната, посещаване на определени места и обекти, достъп до интернет, забрана за контакти с определени лица и използване на повече от един телефон. Мерките ще се налагат от председателя на Специализирания наказателен съд по искане от министъра на вътрешните работи или председателя на ДАНС.

Професор Николай Радулов, експерт по сигурността и бивш главен секретар на МВР: Не може да е противодействие на тероризма, ако заподозреш някой в извършване или подготовка на терористична дейност и го предупреждаваш с протоколи, забраняваш му да излиза, забраняваш му да използва интернет, да използва телефони. Всяка забрана на лице, което се занимава с престъпна дейност го сигнализира.

Според юристи тази част от закона трябва да се прецизира.

Адвокат Михаил Екимджиев: В случая е страшно раздута и дебалансирана частта от закона визираща така наречените превантивни мерки. Там спекулацията и абстрактният страх от тероризма в глобален мащаб служи като оправдание за драстично нарушение и отнемане на конституционни права. Оказва се, че някакви хора в ДАНС и прокуратурата се опитват под благовидния предлог за борба с тероризма или да ни спасят от заплаха от тероризъм да ни откраднат Конституцията със закон.

Професор Николай Радулов, експерт по сигурността и бивш главен секретар на МВР: Хората очевидно са загубили доверие и във всеки един такъв закон търсят подводни камъни, които ще ограничат техните права. Не е точно така с този закон. Има много повече закони, които по своето същество дават много повече права на службите и нарушават много повече правата на гражданите.

Според законопроекта в района, където се провежда антитерористична операция властите ще могат да използват всяко жилище и помещение, от което имат нужда. Позволява се още използването на всяко едно превозно средство без коли на дипломатически мисии. В претърсванията могат да се включат и военните, които ще могат да правят изземвания и арести. Заподозрените в тероризъм ще могат да се подслушват две години, срокът обаче може да бъде удължен с още една година.

Професор Николай Радулов, експерт по сигурността и бивш главен секретар на МВР: Такова наблюдение е много енергоемко. Ако става дума за терористични актове там нещата се развиват много динамично и в никакъв случай не е необходимо три годишно наблюдение или шест, или дванадесет месеца.

Адвокат Михаил Екимджиев: Законопроектът не предвижда никакво обезщетение за моралните вреди за хора, които са били нарочени за терористи. Били са арестувани, принудително заселени. Освен това този законопроект предвижда възможност за прекратяване на търговски дружества по подозрение, че те са свързани с терористична дейност. Ако ние като общества се съгласим да изтъргуваме нашата свобода с обещаваната в кавички сигурност от МВР и ДАНС рискуваме да загубим и двете."

Според вносителите в законопроекта е отчетено спазването на задълженията, свързани с основните права на гражданите. В мотивите си посочват още, че направените предложения ще помогнат за понижаване на риска от тероризъм, който през последните няколко години рязко се е повишил.