Остава мораториумът за продажба на земеделски земи на чужденци

Законопроектът беше опит да се събере в един нормативен акт цялото законодателство, което урежда собствеността и ползването на земеделските земи. Той беше публикуван за обществено обсъждане с крайна дата 5 декември.

От агроведомството уточняват, че вероятно отлагането ще бъде с още 12 месеца, което означава, че едва в края на 2020 г. законопроектът ще влезе за дебати в Народното събрание.

Документът предвиждаше да отпадне спорният мораториум за продажба на земеделски земи на чужденци. Това трябваше да ставе от януари догодина с промени в Закона за земеделските земи. Промените бяха публикувани в началото на месеца за обществено обсъждане.

Забраната за продажба на земеделски земи на чужденци бе наложена през 2014 г., след като страната беше залята от протести. Мотивите за недоволството тогава бяха, че в България може да се повтори случаят с Палестина - да се изкупят масово земеделски парцели от чужденци, след което те да се заселят и да променят етническия състав на българската държава. Тогава, след месеци масови протести, парламентът взе решение да наложи мораториум върху продажбата.

Решението за забрана на продажбата на ниви на чужденци бе взето от парламента на 22 октомври 2013 г. До него се стигна, след като от БСП, Атака и ГЕРБ гласуваха заедно, само ДПС единодушно гласува против решението. След като по темата се развихри скандал, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов смени позицията си и обяви, че по време на гласуването партията му е била подвластна на "общата лудост". Три месеца по-късно, през януари 2014 г. Конституционният съд обяви, че решението на парламента да удължи мораториума върху продажбата на земя за чужденци и след 2014 г. е противоконституционно.

По същото време депутатите решиха българска земеделска земя да могат да купуват само граждани на други страни, които са пребивавали минимум 5 години в страната ни.

През 2017 г. министерството на земеделието прави нов опит да предложи за публично обсъждане промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предвиждаха тази т.нар. уседналост да отпадне. Причината е, че нарушава Договора за функционирането на Европейския съюз, който дава свобода на гражданите на съюза да се установяват, в която и да е друга държава-членка, да създават предприятия, да придвижват капитали.

Заради ограничението в българския закон Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България. Тогава страната ни беше заплашена да плати еднократна санкция в размер на 839 хил. евро, и по 660 евро дневно за всеки ден бездействие по темата. Средствата се взимаха от структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители.

От мотивите на вносителите на промените в сегашния закон става ясно, че промяната се налага заради заведена процедура относно противоречие с текстове на Договора за функциониране на ЕС. „Граждани и юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон“, гласи предвиденият текст.

Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.

Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи, предвижда проектът. Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели също не могат да имат ниви. Освен това, чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на ползване на земеделски земи или други ограничени вещни права върху земеделски земи при условия и по ред, определени със закон.