Откриване на новата академична година в университетите

Днес започна новата академична година в някои най-големите университети в страната. С 25% е намалял броят на кандидат-студентите във висшите учебни заведения през последните 6 години. Как влияе това на университетите и има ли закрити специалности?

В Университета за национално и световно стопанство днес бе открита новата академична година, а местата в повечето специалности са запълнени. В най-голямото висше икономическо учебно заведение у нас не е закрита нито една бакалавърска специалности, а новите магистърски програми привличат все повече чуждестранни студенти.

Новата академична година в най-големия университет у нас започва с планове за построяване на нов учебен корпус на площ 10 хил. кв. м. За разлика от други висши учебни заведения, където свободните места са два пъти повече от кандидатите, за едно място Икономическия се борят средно между 5 и 10 души в различните специалности.

„За наша голяма радост традиционно високият интерес към УНСС отново показа, че за повече от 10 години поредна година ние отново запълнихме приема си“, каза проф. д.ик.н. Стати Статев - ректор на УНСС.

И тази година бакалавърските специалности остават 44, а броят на магистърските програми надхвърля 100 и продължават да се увеличават. Новата специалност "Ядрена сигурност", която се преподава на английски език, е единствена по рода си в света и се радва на огромен интерес от страна на студентите от 3 континента.

„Очакваме да имаме повече от 20 кандидати от целия свят. В момента имаме 22-ма, а сигурно ще стигнем до 25“, каза проф. д.ик.н. Стати Статев - ректор на УНСС.

В края на седмицата ректорът на Университета за национално и световно стопанство заминава за Виена, за да представи новата специалност пред Международната агенция за атомна енергия. Надява се, че с това ще доведе у нас още чуждестранни студенти от престижни университети.

Една от най-точните оценки за качеството на образованието в университетите е броят кандидатстващи. Това е и причината Варненския медицински университет да приема рекордния брой от 754-ма бъдещи лекари, които заявяват, че искат да останат да работят в България.

Допреди две години всеки втори млад лекар, завършил Варненския медицински университет, заявяваше, че ще търси реализация в чужбина - не само заради заплащането на лекарския труд, но и заради по-добрите условия за кариера, които се предоставяха там. Последните два випуска обаче показват, че нагласите се променят. Не само българските, но и чуждестранните студенти искат да практикуват в болниците у нас. Дойчин Николов е последна година в Медицинския университет.

Смело и категорично заявявам, че оставам тук – именно във Варна. Примера, който виждам във Медицинския университет във Варна и университетската болницата, ме възхищава, отношението към младите специалисти, отношението към докторите, които ме обучават”, каза Дойчин Николов – шести курс.

Нарастващият интерес към Медицинския университет във Варна е най-реалната оценка за качеството на образованието.

„Особено тази година имаше голям брой на желаещите кандидатстуденти и определено се наблюдава нарастване на броя на желаещите да се образоват тук”, каза Даниел Георгиев – втори курс.

„Ние направихме нещо което се случва изключително рядко в България, откакто има висше образование у нас - трима чужденци да кандидатстват за едно място в Б висше училище”, каза проф. Красимир Иванов – ректор на МУ-Варна.

Мария Атанасова и Тереза Василева са първокурсниците, приети с най-високи оценки на кандидатстудентките изпити.

„Искам да остана тук, защото искам да гледам с позитивизъм и трябва да се опитаме да променим ситуацията, която е сега. Първо като бъда добър специалст в областта, в която ще се обучавам в МУ Варна и второ като давам най-доброто от себе си и остана тук да се реализирам“, каза Мария Атанасова – първи курс.

„Аз завършвам във Варна и искам да остана тук и да помогна нашата система да се подобри”, каза Тереза Василева – първи курс - специалност Здравен мениджмънт

„Това води до подобряване на подбора. Има деца, които идват със страхотна теоретична подготовка, амбицирани са да учат, качеството на студентите определя и качеството на крайния продукт - как завършват“, каза проф. Красимир Иванов – ректор на МУ-Варна.

И тази година студентите избираха между 14 специалности на български език и две на английски език. На първия учебен ден днес първокурсниците положиха хипократовата клетва.

Някои университети в страната обаче продължават да се борят за студенти. Това е и причината Югозападният университет в Благоевград да се възползва от държавното финансиране и да освободи студентите от специалност “Математика” от семестриални такси през първата година. Причината е недостига на специалисти в областта и поставяне на математиката в списъка на приоритетните за Министерството на образованието специалности.

Криста Механджийска е от Благоевград и е решила е да се обучава в специалността “Математика”в Югозападния университет. Проявява интерес към предмета още от ученическите си години.

„Това е един много интересен предмет има много възможности за реализация с него. Доколкото знам има голям недостиг в момента към тези учители и мисля, че за това е една много добра специалност и младите хора могат да се ориентират към нея“, каза Криста Механджийска.

За освобождаването от таксите за обучение през семестрите признава ,че ще бъдат от голяма помощ за семейството и.

„Това са си добри пари, които могат да отидат към нещо друго, като например допълнителни курсове”, каза Криста.

При успешно завършен първи курс студентите ще бъдат освободени от такса за още една година и ще бъдат стимулирани с парична сума в размер на 600 лева.

„В края на обучението след като завършат обаче успешно, ще получат същия бонус. Има приоритетни специалности, но онова което има отношение в Универисета е специалността Математика”, каза Антонии Стоилов, зам.-ректор на Югозападен университет “Неофит Рилски” – Благоевград.

Безплатните такси са финансирани от държавата. От Югозападния университет се надяват с тези мерки да привлекат повече студенти, които да изучават не само математика, но и химия, и физика. В последните години интеръст към тези науки значително е намалял.

Преподавателите в големите университети твърдят, че въпреки ниския брой кандидат-студенти в някои специалности, критериите за прием не са занижени. Липсата на кандидати се отразя най-вече не толкова популярни специалности като лингвистика, педагогика, физически и химически науки, защото именно там студентите са значително по-малко и ако свободните места продължават да бъдат повече от желаещите, ще има закрити специалности.