Арменската писателка Нарине Абгарян в специално интервю за БНТ

Срещам се с Нарине Абгарян само ден след като е пристигнала в България. За първи път е у нас, но признава, че се чувства като у дома си.

Нарине Абгарян: Много е комфортно на душата ми, топло е, дори дъждът е такъв нежен. Добре ми е при вас.

Родена е в Армения, но живее в Русия, в началото пише блог. Говори увлекателно, както и пише - дори историите за войната от последната и книга. От тежкия разговор, който очаквам няма и следа. Говорим за надеждата между живота и смъртта и за начините да продължиш нататък.

Сестра ми, която имаше много тежък пост-военен синдром не можеше да спи, да лети със самолет, много тежко преживяваше всичко. Целият си страх тя наслагваше върху картините си.

Хората, които преживяват някакви лишения - война, блокади започват да вярват в простите неща. Нямахме ток, нямахме топла вода. По някакъв начин се опитахме да оцелеем. Затова вярваме в любовта към близкия, в хляба със сирене, във водата. В честността, съвестта на хората. Когато започнеш да вярваш в такива обикновени неща те те подкрепят.

Книгите и са различни, както и сюжетите, хората и историите. Писателката признава, че не ги избира, те я откриват. Историите и са шарени като пъзела на живота - наместват се една в друга естествено, а посланието и е едно.

Да обичате близките си и да ги пазите и да не се отчайвате. Защото може да вярваш в Бог или да не вярваш, но това, че има сили, които ви пазят в това не се съмнявам, че те съществуват, има ги, те са до вас, просто трябва да помните за тях и всичко ще ви се получава.

Щастлива е, че българският читател я приема и харесва, а причината за това намира в надеждата, която му дава.

Смятам, че се опитвам да утеша читателя, струва ми се, че времето е твърде неспокойно и хората имат нужда от тази утешителна страна на нещата. Това може би печели читателя -виждат, че не всички умират накрая и че нещата ще се оправят.

Баба ми ми казваше, че ако се затвори една врата, обезателно се отваря друга. Просто не трябва да чакаш тази врата да се отвори веднага пред теб. Трябва да я търсиш.

Получава уроци от съдбата, които иска да предаде и на другите.

Поставиха ми неправилна диагноза и когато написах в блога си за това ми писаха 39 човека, хора, които имаха същата диагноза - множествена склероза. На всички дадох съвет да се изследват още веднъж - от 39 души само при един се потвърди тази диагноза.

На български се опитва да научи първите си думи.

"Благодаря" - вчера се опитах да произнеса тази дума, но не ми се получаваше, казаха ми да казвам Мерси. Добре, думата е благодаря! Благодаря. Но ето, сега ще го запомня, вие го казахте по-просто.