Начало
назад
Православната църква чества Свети Иван Рилски
На 19-ти октомври Православната църква отбелязва паметта на небесния покровител на българския народ - св. Йоан Рилски Чудотворец.
Роден като пастир, съвременник на Симеон Велики и Петър Първи той основава Рилската света обител. Още приживе го наричат небесен ангел. Цар Петър изминал пеша повече от 120 километра, за да се види със светеца. Свети Йоан отказал даровете му, но говорил с владетеля. По традиция в навечерието на празника в Рилския манастир, където се съхраняват мощите му се извършва всенощно бдение.
Патронен празник чества и Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", както и многобройните храмове, посветени на Рилския светец. Тази година се навършиха 1070 години от неговото успение.
Преподобният Иван Рилски е роден през 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина около река Струма /край Дупница/. Бил е съвременник на княз Борис /852-889/ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне вярата. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.
Подтикнат от желание за подвиг, Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Приел монашество, но не останал задълго в манастира, а се отдал на живот в пълно уединение, молитви, пост и лишения. Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече над хиляда години.
Чудотворец, молитвеник, познал Бога чрез непрестанна молитва, пост и въздържание, Св. Иван Рилски възпитавал у народа крепка вяра, нелицемерна любов и надежда. Знаменателна е срещата на подвижника с българския цар, който извървял повече от 120 километра, за да се види със светеца.
Преди успението си Св. Иван Рилски се отделил в пещера, за да може преди края на живота си да се отдаде на пълно съзерцание и молитва. Единственото, останало от светеца, е неговият Завет, който повече от 1000 г. служи като пътеводител на монаси, а и на всички нас, посочват от Светия синод.
