Преображенският манастир посреща своя храмов празник

Преображенският манастир възниква още през 11-и век. Издигнат в красива скалиста местност на брега на Янтра, се превръща в едно от най-важните културни и просветни средища по времето на Второто българско царство.

Отец Георги, игумен на Преображенския манастир: Централната черква на манастира „Свето Преображение Господне" е строена от Цар Иван Александър и до ден днешен не е събаряна. Този вид на манастира като архитектура и стил е дело на Кольо Фичето. 1850 година до 1870 завършва последно камбанарията на манастира.

В продължение на три години Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на черквата той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване.

Отец Георги, игумен на Преображенския манастир: В колелото на живота се разглеждат паралелно двата типа хора от раждането им до смъртта. Смъртта изразена чрез косата прибира и двамата - разликата е, че единият излиза със скръб и страх от проследващото, а другият човек си отива удовлетворен, извървял достойно пътя си.

Всяка година на Преображение стотици миряни от цялата страна се стичат в храма, за да се помолят не само за здраве, но и за прозрение.

Отец Георги, игумен на Преображенския манастир: Свето Преображение Господне е един от 12-е господски празници. Шест дни преди да бъде предаден Христос той взима със себе си трима от неговите ученици - Петър, Яков и Йоан, излизат в околностите на Йерусалим на планината Тавор, пред тях той се преобразява, прави своята метаморфоза. Това е Преображение Господне.

Според народните вярвания днес слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, а прелетните птици се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.