Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ощетява стопаните

Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ощетява стопаните. За това алармираха земеделци, които са сключили с държавата договори при едни условия, а преди 3 месеца със закон се въвеждат нови.  Да отговорят на изискванията се оказва непосилно за бюджета на фермерите. Така напрактика те губят субсидиите за вече вложени средства.

В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е записано изискването, че до 1 февруари 2016 година всички, които ползват пасища, мери и ливади без да  притежават животни или техният брой не отговаря на ползваните от тях площи, трябва да закупят животни, чийто брой да отговаря на наетите от тях площи. При не изпълнение на тези изисквания, договорите им се прекратят. На стопаните пък, който имат повече площи и нямат възможност да закупят още животни ще им бъдат намалени пасищата. Фермери настояват условията в закона да бъдат преразгледани защото направените промени, след вече сключени договори при други условия, ощетява стопаните и те търпят огромни загуби.

Николай Петков вече 6 години стопанисва близо 500 дка пасища в землището на село Каран Върбовка, собственост на община Две могили. Казва, че му струвало много усилия и пари да възстанови от години изоставените площи.

Николай Петков, животновъд: "Зад гърба ми отсреща е нагледен пример. Ето ония храсти. Закупих мулчер, трактор, сериозно количество гориво ми костваше да ги приведа в ето този вид."

В началото Николай Петков гледал крави, после се отказал, защото било нерентабилно. Но решил да не се отказва и от пасищата, за които положил толкова много усилия. Затова сключил 5-годишен договор с Държавен фонд Земеделие по програма за запазване на биоразнообразието и започнал да гледа коне – каракачанска порода, застрашена от изчезване. Той обаче бил обвързан с декарите на пасищата, които стопанисва, а според промените в закона те трябва да бъдат намалени наполовина.

Николай Петков, животновъд: "На практика аз губя, насъумявайки след разваляне на договора да си спазя агроекологичните ангажименти. Община Две могили ще загуби от това, което аз плащам като наем в частта от разваления договор."

Подобен проблем имат и много други фермери от русенска област, сключили договори за субсидии. Притеснени са и общините – не само че ще получат по-малко пари от наеми от пасища, но има вероятност и да бъдат съдени от животновъдите за пропуснати ползи.

Нейхан Назиф, ст. експерт „Земеделие” в Община Две могили: "И в крайна сметка какво ще се получи – или общините ще трябва да плащат някакви обезщетения или самите ползватели ще останат санкционирани."

Сега Николай Петков отново е пред дилема. Не може да задържи досега ползваните декари пасища, защото законът не го позволява. За да не загуби субсидията, трябва да купи още животни, но за това е необходима сериозна инвестиция.

Николай Петков, животновъд: "И би следвало да се разделя с животните и със сектора животновъдство."

Според Николай Петков, промените в закона е трябвало да бъдат прецизирани. На места, където пасищата не стигат, да се намалят площите за ползване. Но в селища като Каран Върбовка и много други в региона, където има по 2-3 животновъди, и на практика никой не иска да се занимава с пасищата и мерите, да се даде възможност на хората да развиват бизнеса си на спокойствие.

Фермери от Благоевградска област казаха, че за тях няма останали свободни пасища, защото повечето са раздадени на хора, които не притежават и и не отглеждат животни. Животновъдите от Благоевград настояват пасищата да се разпределят според местоположението на фермата.

Антон Георгиев: “Според мен, трябва да се разпределят пасищата там, където е животновъдния обект на даден човек, а не хаотично. Тука в Благоевград има хора вземали пасища от Сандански, Петрич. Те тук животните няма да докарат. От Банско има."

От Областната служба по земеделие в Благоевград казаха, че  вече са прекратени 5 договора с хора, които са ползвали пасища без да отглеждат животни, защото не са покрили изискванията на закона.

Кирил Укев, дир. Областна служба по земеделие“- Благоевград: "Те трябва или да приведат пасищата си изискванията на закона. Да закупят или да прехвърлят животни и да се регистрират като животновъди. ”

Пасищата, които останат свободни, ще бъдат преразпределени за следващата стопанска година между животновъдите. Те казаха още, че изискването клането на животни да става задължително в кланици им носи допълнителни разходи, защото не могат да продават директно на търговците стоката си.

Велин Мицев: “Ние не можем да продаваме крави. Единственото, което можем е да продаваме на кланица. Това е изнудване, защо да не дойдат търговци, които да дават повече пари.”

Фермерите настояват още да се върне старият режим за пренос на животни - само с пътен лист, издаден от частен ветеринарен лекар. От агенцията по безопасност на храните обаче казаха, че октомври 2015 година е разрешено придвижването на животни и продажбата им между фермерите само след преглед на експерти от агенцията и издаването на пътен лист. Целта да е да се ограничи разпространението на различни заболявания.

От агенцията по безопасност на храните казаха, че от 2014 година е разрешено изграждането на собствени кланици за търговските обекти на самите фермери. Друг проблем, за който алармираха животновъдите, е, че искат да бъде създаден екарисаж в областта. От агенцията по безопасност на храните казаха, че това е въпрос на частна инициатива. И има възможност на местно ниво да бъдат създадени системи подобни на екарисажите. Но инвестицията за изграждането на такива е доста голяма.