Първата българка, която ръководи взвод за охрана в Афганистан: Сбъднах мечта

26-годишната Славена е завършила с отличие военно училище и е професионален войник от 2014 година в 61-ва Стрямска механизирана бригада - Карлово. Тя замина преди 6 месеца в Афганистан, начело на 60 български рейнджъри, за да охраняват КПП на летище Кандахар.

След официалното посрещане на 31-я български военен контингент за участие в международната мисия на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа", част от който беше и взводът на лейтенант Желязкова, тя заяви, че шест месеца е мечтала всички да се върнат живи и здрави. "Щом днес сме тук всички означава, че както моята, така и на всеки един от колегите ми мечта е сбъдната", коментира лейтенантът. Според нея е прекалено рано да се говори за втора мисия, но добави, че със сигурност всяка една от мисиите е опит.

Лейтенант Желязкова смята, че всеки един офицер трябва да придобие такъв опит, и ако трябва да се избира между нея и неин колега, който не е бил зад граница, би дала възможност другият да замине, за да се сблъска със същите трудности, с изпълнението на задачите и разбира се, с всички хубави моменти, които съпътстват това изпитание.

Славена Желязкова смята, че преживяното по време на мисията не може да се разкаже, то може да се разбере само от човек, който е бил на мястото и е преживял всичко лично. На въпрос дали са се препокрили очакванията й преди заминаването със самия престой, тя отговори, че не е заминала за Афганистан, за Кандахар с каквито и да е очаквания. Да заминеш за там с очаквания, каквито и да са те, за мен е абсурдно - очакванията ми бяха сведени до това - да отидем, да си изпълним задачите и да се приберем живи и здрави, което и направихме, каза лейтенант Желязкова.

"Имах щастието да работя с невероятни млади хора, които имат желание да бъдат в Българската армия и които се надявам да останат в Българската армия, защото ако я напуснат ще бъде загуба". Така Славена отговори на въпрос дали й е било лесно да командва 60 рейнджъри. "Бяхме невероятен колектив - хора, които са ме подкрепяли през цялото време, които разчитаха на мен и които аз съм подкрепяла през цялото време", уточни тя. В случая няма значение дали сме жени и мъже, ние бяхме един колектив и въпреки че им казах, че вече не съм им взводен, те винаги ще си останат "моят взвод", заяви лейтенант Желязкова.

Афганистан е зона с висок риск, отбелязва Славена и не скрива, че едно от най-големите изпитания по време на мисията е да работиш далече от семейството си, от близките си. Няма да говорим за чисто битовите и климатичните условия - колко е по-различно, природата колко е по-различна, за задачите, които независимо как се чувстваш ти лично или емоционално - те трябва да се изпълняват, отбеляза лейтенант Желязкова.

Лейтенант Желязкова е категорична, че са се разбирали прекрасно с колегите от другите нации в мисията. Според нея с работата си взводът, всеки един, е направил така, че "българите да не бъдат едната малка група, а да бъдат част от международния колектив".

"Командирът на батальона - военнослужещ с 8 мисии зад гърба си и с реални бойни операции, показа, че първо е човек, а после командир. Лично ни изпрати на летището, когато си тръгвахме, ръкува се с всеки един от войниците и на всеки пожела успех", разказа лейтенант Желязкова. Според нея този факт е достатъчно показателен, доколко българските военни са били част от многонационалната среда.