Щастлив край: Изгубена преди 30 години цигулка се върна обратно при собственика

Една снимка. Толкова е достатъчно да събере един музикант и неговата изгубена преди три десетилетия цигулка.

Андриан Андреев, лютиер: Имаше няколко неща, когато аз отворих калъфа на цигулката, които ме наведоха на мисълта, че тя е на български майстор. Първо лъкът, който беше в кутията, беше изработен от български майстор, имам предвид цигулар. След това снимката, която открих вътре на Софийските солисти. Много често музикантите държат такива снимки или снимки на семейството си вътре.

Казват, че връзката между музикант и неговия инструмент е специална и неразривна. Тази на Димитър Георгиев с неговата цигулка, се оказва именно такава. Затова и съдбата намира начин да ги срещне отново.

Андриан Андреев, лютиер: Върна се в мен един стар спомен за историята, която навремето Мила Георгиева, беше обявено така, че изгубила своята цигулка в такси. А хората, които ми дадоха на мен тази цигулка, те споменаха, че техния близък е карал такси. Аз не бях сигурен, разбира се, докато не говорих с Митко, докато не му се обадя да го разпитам дали си спомня за цигулката - каква беше, на кой майстор, в какъв калъф и т.н., за да бъда сигурен, че става въпрос точно за този инструмент.

Мила Георгиева, цигулар и дъщеря на Димитър Георгиев: Спомням си таксито, имам такива спомени как бяхме толкова много натоварени всички и сестра ми. Моята цигулка, нейната и тази на баща ми. Значи три цигулки, куфари, можете да си представите. Когато пристигнахме пред блока си спомням бегло градинката, в която излязохме от таксито и как в момента, в който таксито тръгна, майка ми се сети, че всъщност сме забравили цигулката и започнахме да викаме: "Моля спрете, спрете, но таксито не спря.

Като всяка приказка и тази не е донаписана, докато не дойде щастливият край.

Димитър Георгиев-Търа, цигулар: Малко ми треперят ръцете, но ще я отворя. Ееее, страшна е! Невероятно е усещането, спомени много, с тая цигулка съм свирил в целия свят. В най-усилените години на Софийски солисти между 1978 и 1989 г. Това са годините, в които бяхме в Австралия, 2 пъти в Америка, 3-4 пъти в Япония, Китай, Индонезия, в целия свят сме ходили. Странно е чувството ....Аз си я галя така по шията, защото...усещането е страхотно, да знаете.

Не свири отдавна въпреки че музиката завинаги ще остане част от живота му. С Мила и Юлияна – двете му дъщери, покорили световните сцени с таланта си, цигулката винаги ще има място в семейството му.

Димитър Георгиев-Търа, цигулар: Ще накарам Мила да я опита!

БНТ: Мила ще свири, а оттам насетне каква ще е съдбата на цигулката? Мила има Страдивариус, мисля да я дам на другата ми дъщеря, която работи в операта в Цюрих. Мисля, че тя ще свири на нея. Цигулката ще остане в семейството.

БНТ: Запазва се в семейството, където и е мястото? Да! За мен е късно вече.

Мила Георгиева, цигулар и дъщеря на Димитър Георгиев: Много невероятно е, никога не сме си представяли, че тази цигулка ще се върне при нас. Невероятно е, че може пак да е при собствениците си, при нас и аз имах възможност да я опитам, да посвиря.