Турски майстор прави произведения на изкуството от стъкло

Майстор Харун Вейсел Гюмюш е роден през 1965 г. в Истанбул. Казва, че 40 години живее със стъклото. Точно от четири десетилетия, без прекъсване, той практикува и уникалната техника - ръчно духано стъкло. В 80-милионна Турция занаятчиите като него се броят на пръсти.

Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: В момента сме само осем колеги, които професионално се занимаваме с това изкуство в цяла Турция. Занаятът ни е почти на изчезване. Не е много разпространен в страната ни, тъй като изисква огромно търпение. Търпението е най-важното! Човек трябва да знае, че когато започне да се занимава с този материал, най-малко четири години постоянно ще се изгаря и порязва. Затова е много трудно.

Стъклените тръби сякаш танцуват в ръцете на турския майстор. С лекота и финес разтапя кварцовия пясък при температура от над 700 градуса.

Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Ако стъклото беше проводник, както металите, аз нямаше да мога да го държа.

Материалите, с които работи, Гюмюш подбира внимателно. Внася ги от Германия.

Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Не съм успял да преброя колко произведения съм създал за 40 години. Те наистина са много. Но има изделия, които са уникати за мен и са ми много ценни. Гордея се с тях. Например успях да направя реплика от стъкло на първия мост над Босфора. Той наистина е уникален, защото няма друг такъв продукт от стъкло. Даже върху моста поставих и няколко стъклени коли, които минават от там. Подарил съм го на много скъп роднина - чичо ми, който го пази. Реших да направя първия мост, защото освен, че съм роден и животът ми е минал в Истанбул, аз съм влюбен в този град.

От 13 години майсторът обикаля турските училища, за да демонстрира творчеството си пред учениците. Така се надява да намери млади последователи, които да съхранят занаята.

Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Първото, което обяснявам на учениците е, че когато започват да правят нещо, те трябва да го правят с много любов. Лично аз упражнявам моя занаят с много чувство и любов. Това за мен е пътят към успеха. Също така разказвам на учениците, че аз бях принуден да прекъсна училище заради безпаричие. Затова им казвам, че трябва изключително много да ценят това, което имат в момента. Няма по-ценно от образованието. Най-важното е човек да е щастлив с това, което притежава.

Първия си урок в Пловдив майсторът даде на известния художник Жорж Трак. С негова помощ той изработи от стъкло фигура на дервиш.