В КАДЪР: „Битката за народния еликсир”

Българинът не вари ракия. Той свещенодейства. Вероятно на подсъзнателно ниво долавя каква е символиката, която прорязва целия му съзнателен живот. Така е и със сърбите.
Десетки народопсихолози са се занимавали в различни периоди с този феномен. И са стигнали до убеждението, че ракията е формирала черти, които са останали незаличени през вековете.

Варенето или печенето на ракия, както го наричат в различни части на Балканския полуостров, се приема като акт на Сътворението. Мъжът и жената се сливат в едно, така както става с огъня и водата. Две стихии, припознати още от древните като съграждащи магия.

Два от най-големите български манастири – Бачковският и Троянският, се занимават от векове с производство на ракия. Традицията не е прекъсвала дори за миг. Игумените Симон и Сионий изповядват една национално отговорна позиция.

Българинът възприема като свещено производството на този дестилат. И е така от мига, в който ракията навлиза по нашите земи. Предполага се, че това е станало още през 14-ти век. Свидетелство е един документ на османския военачалник Лала Шахин. В него той пише, че защитниците на Сердика са били яки, мустакати мъже, които пиели вино и ракия.

Филмът „Битката за народния еликсир” не проповядва пиянската теза, а само проследява пътя на ракията по нашите земи. И как тя е повлияла на балканските народи в исторически план.
Чия е ракията? Каква е културата на пиене и къде минава тънката граница на мярката при българи и сърби? Ще разберете в сряда вечерта от филма „Битката за народния еликисир” – 22.30 часа, „В кадър”.

Казанджийницата не е просто мястото, където се лее ракия. Това е средище за поддържане или разграждане на контакти. Както и за обсъждане на разнородни проблеми – от дребни житейски, до структуроопределящи за държавата. Нещо като Народно събрание в сянка. Казанджията е човекът, който владее страстите. Той поддържа огъня във всеки един аспект. Контролира страстите и насочва разговорите. Нещо като социален медиатор, но близо до народа. Той е това, което е бил жрецът в Древността.

Ракията е задължителен елемент в почти всички обичаи, обреди и празници на Балканите. Етнографи и обикновени хора, които просто долавят символиката, са убедени, че тя културен продукт, който следва плътно целия живот на човека. При всичките сходства в традициите и възприятията, Балканите са в шумен спор за принадлежността на ракията. Няма страна, която да не претендира, че тя е измислила този продукт. И дори мезето за него. Извън обредността и сантимента, ракията има още една функция. Някои я намират за твърде съществена. Тя сваля маските. Лицемерието пада и човек разкрива истинската си същност.