За британците референдумът е въпрос на национална идентичност

Независимо от резултатите, утре няма да има глобална финансова криза, уверява "Телеграф". Централните банки в света ще застанат до Банк ъв ингланд, за да се погрижат за международната финансова система, а те имаха месеци да се подготвят, отбелязва британското издание. Обстановката изобщо не е сравнима със срива на "Леман брадърс" през 2008 г., което изненада света и се влоши само заради решението на властите в САЩ да го позволят, но централните банки са си извадили поуки от този случай. Със сигурност има тежки заплахи за световната икономика, но нито една от тях не е свързана с Брекзита, заключва изданието.

Въпросите на референдума са "кои сме ние", и "каква страна е Великобритания и каква искаме да бъде", пише британският в. "Индипендънт". В кампанията преди референдума излязоха наяве най-добрите и най-лошите черти на Великобритания. Но стабилността на британската демокрация ще проличи не от театъра през последните седмици, а от активността на избирателите, подчертава вестникът. Въпросът е достатъчно важен и избирателите би трябвало да имат силна мотивация да дадат гласа си. Първоначалните данни са, че избирателната активност ще бъде висока, което ще е добре за демокрацията и за страната, отбелязва изданието и припомня, че едно от последните проучвания преди референдума показа преимущество от осем пункта за поддръжниците на оставането в ЕС. Страната обаче ще остане сериозно разделена независимо от резултатите - повечето проучвания показваха, че поддръжниците и противниците на Брекзита са приблизително равни по брой, припомня в. "Индипендънт".

Екзистенциалното решение, което Великобритания трябва да вземе днес, може да доведе и до нов опит за независимост на Шотландия, пише американският в. "Вашингтон пост". То със сигурност ще промени глобалната роля на Великобритания по начин, невиждан от отказа й от колонии след края на Втората световна война. Според поддръжниците на Брекзита, той ще доведе до укрепване на националния суверенитет и намаляване на миграцията. Противниците му смятат, че напускането на ЕС ще навреди на интересите на страната и може да са нужни десетилетия, преди да се стигне до възстановяване, посочва американският вестник.
Когато обяви референдума през 2013 г., премиерът Дейвид Камерън се надяваше да сложи край на дебата за Европа. Вместо това кампанията изглежда засили разделението, отбелязва в. "Вашингтон пост".

Много източноевропейци гледат със смесица от неверие и ужас към референдума за Брекзита, който може да постави под въпрос смисъла от целия съюз, пише американският в. "Вашингтон таймс". Хората от другата страна на континента са посещавали Великобритания за работа, обучение или удоволствие. Силните връзки обаче може да бъдат застрашени, ако страната напусне ЕС, отбелязва вестникът и припомня, че 800 000 поляци живеят във Великобритания. Мнозина от тях смятат, че тези, които искат да спрат притока на нископлатени работници, ще съжаляват за решението си, добавя американското издание.

Много източноевропейци се опасяват преди всичко от отслабване или разпадане на ЕС, пише в. "Вашингтон таймс". Някои поляци се опасяват, че тяхното консервативно правителство може да последва британския пример в случай на успех на референдума за Брекзит. Изданието цитира 34-годишната Полина Славчева от София, която смята, че България се нуждае от ЕС, за да продължава и засилва реформите и да преодолее последствията от дългогодишното комунистическо управление и корупцията. "За нас в България ЕС е коректив - ние искаме ЕС и неговите правила, за да оправим нещата. Великобритания разчита на себе си, за да се управлява. Ние не", подчертава българката, цитирана от американския вестник.

В. "Вашингтон таймс" цитира и 43-годишния български адвокат Бойко Боев, който има и британско гражданство. Боев казва, че ще гласува за оставане на Великобритания в ЕС, но разбира защо мнозина искат да напуснат. Ползите от членството в ЕС не винаги стигат до безработните британци или до работниците. България обаче е работила упорито, за да отговори на изискванията за членство в ЕС с години на икономически реформи. "Точно там е иронията. За България членството в ЕС беше като награда за страданията", подчертава Боев пред изданието.