За вярата, надеждата и мечтата да станеш родител

Историята на Мария започва с губенето на време.7 години чакат за чудото, наречено дете. Разказва, че години наред си е мечтала за чифт детски пантофки, а те така и не се "сбъдвали". Загубили време в лутане напразно. Но не съжалява, защото е усещала безрезервната подкрепа на мъжа до себе си и е разбрала,че борбата е обща без значение кой е факторът, заради който чудото не се случва сега и веднага.

Мария: Нашият път всъщност е дълъг. До момента, до който разбрахме,че всъщност път има,защото да осъзнаеш и да представиш пред теб и партньора ти, че имате проблем е може би най-голямото изпитание.

И след това започва истинският път, рамо до рамо.

Мария: Каквото и да се случи, Мария никога не се отказвай. Всеки един ден от това болезнено очакване, от тия тихи моменти те доближават до това да бъдеш майка и до щастието да бъдеш родител.

Мария е категорична, че с усмивка и вяра е по-лесно. Но и с подкрепата на близките. Не криели за проблема и получавали разбиране, а не нетактични въпроси. Знае, че като нея има много Марии, които сега прекрачват прага на някоя клиника за репродуктивни проблеми ги съветва...

Мария: Никога да не се отказват. Път винаги има. Важното е да сте заедно, да сте един до друг и да потърсите помощ навреме, да не се лутате и да имате доверие на лекаря, на който поверявате здравето и бъдещето си.

И доверие, че времето работи за Вас и все повече Ви доближава до детските пантофки. Изследвания, процедури, тест - пътят, който всяка една "Мария" преминава заедно със своята половинка.