Забравените красоти

В зелените прегръдки на Странджа се намира село Бръшлян. Цялото с дървени къщи, то е обявено за архитектурен резерват.

Името на селото е буквален превод от турското Сърмашик. Предполага се, че е възникнало през 17-ти век, но пък според древна легенда това е родното място на Орфей. В селото е запазено първото килийно училище. В него малко преди Освобождението започнало обучението на четмо и писмо на момчетата от селото.

Запазени са калемите, с които са писали децата върху пясъка, кожите, върху които са седели, показалката на учителя.

След Освобождението селото остава в пределите на Османската империя, а най-будните хора селото участват активно за Преображенското въстание и присъединяването на този район към свободна България. Няколко дни преди избухването на въстанието част от ВМРО е обградена от османски войски в Балювата къща. Повечето четници успяват да избягат, заловени и после убити са воеводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.

Въстанието няма очаквания ефект и при потушаването му село Бръшлян силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а жителите бягат.Едва през 1913-та година този район става част от България.

Заради красивите и автентични странджански къщи от 1982-а година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват.

Посетителите на селото могат да видят още параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“, която е от края на 17-ти век.

На няколко километра от Бръшлян са останките от долмени и тракийски светилища, наблизо е и резервата Витаново.

Малко Търново – градче в най - югоизточния край на България

Всички пътища не водят на тук. За да видите Малко Търново трябва специално да тръгнете за там. То е в страни от шума на цивилизацията, но е запазило всички следи от бурната си история.

Първото селище на мястото на днешно Малко Търново е тракийско. При византийсикя император Константин местността се развива културно и икономически поради близостта до столицата Константинопол.

Спроред историците в днешния си вид градчето съществува от края на 16-ти век.

Основният поминък е бил овцевъдството и добивът на мрамор.

През 19-ти век Малко Търново е част от Одринския вилает на Османската империя. След сключването на Берлинския договор градът остава извън България и е върнат н страната ни едва през 1913-та година.

Доказателства за всички събития са изложени в красивия исторически музей. Той се намира в 3 стари къщи. В едната е археологическа сбирка, втората е свързана с Освобождението, а третата е музей на природата на Странджа. Тази изложба е много атрактивна със записи на звуци на животните в Странджа, можете да „поговорите“ с птиците и да направите свой собствен запип на звук, имитиращ дадено животно.

И още – в сбирката за културното наследство на Странджа ще научите какво представлява обичаят нестинарство и как те ходят по жаравата, изпадайки в транс.

Целият район около Малко Търново е осеян с долмени ,некрополи и древни светилища, които заслужават да бъдат видени.Те са открити, в по-голямата си част, при експедициите на проф. Александър Фол.Затова и пред историческия музей е поставен негов паметник.

Много красива е православната църква „Успение Богородично“, което е от 1754 година. В зидовете ѝ са вградени антични фронтони, извадени от древните светилища в околностите.