Защо българските ученици имат все повече учебници и все по-малко знания?

Надежда Георгиева има две дъщери, на 8 и на 12 години. Работи като учителка в детска градина. Според нея образованието в България е нефункционално - рядко се обръща внимание на индивидуалните нужди на ученика, което води до нужда от частни уроци от най-ранна възраст.

Надежда Георгиева: Сега чувам за деца които в 1-ви клас биват пращани на уроци по български език и математика, което е проблем както на самото училище, така и на цялата образователна система.

До 4-ти клас по закон учениците нямат право да повтарят и минават в следващия клас, независимо от нивото им. И така, когато родителите нямат възможност да помогнат на детето и да го запишат на допълнителни уроци, то отпада от училище именно, когато материалът започне да става сложен в 5-ти клас.

Според Надежда реформата трябва да започне още от детската градина с промяна на режима в подготвителните групи, така че адаптацията към учебния процес да е плавна.

Надежда Георгиева: Защото е някак нелепо да гледаме по един и същи режим дете на три и дете на седем - и едното, и другото да ляга на обяд в 12:30 и така до май. И после септември 7-годишното е първокласник.

Тази седмица Министерският съвет одобри 11 национални програми за развитие на образованието през 2017 година, за които ще се осигури допълнително финансиране. Например бюджетът на програма "Оптимизация на училищната мрежа" е увеличен с близо 6 милиона лева, предназначени предимно за обезщетения заради предстоящо пенсиониране.

Надежда Георгиева: 68% от българските училите ще се пенсионират до 3-4 години и няма никой. Едно място за учител седи по половин година, особено за език.

Надежда е категорична, че прекалено дългото застояване по чиновете в класните стаи, лошата материална база, липсата на модерна техника и неразбираемите учебници, също са проблеми, по които сериозно трябва да се помисли, ако искаме училището да дава реални знания и учениците да са наистина грамотни.