Бездомник без самоличност няма право на дом, бил разменен като бебе

До 2008-а животът на Кирил си течал нормално. Докато не се появил мъжът, който трябвало да носи неговото име. Заел място на Кирил. Там някъде той останал без наследство и документи.

Кирил - Останах без име, без нищо, без каквото и да е. И сега остава още един месец, да решат дали да ми дадат наново гражданство или не. Ако решат, ще го направят. Това е работа на полицията, трябва да ме задържат, да ми назначат сулжебен адвокат, той да ме заведе в съда и там да решат какво да е.

Има достатъчно обща култура за да знае какво е решението. Докато го чака се лута между хората, обича да остава в страни от тълпата. Надява се на лична карта - която да му осигури достъп до работа. Готов е да му дадено ново име. Защото знае, че и сегашното - Кирил, не е било предназначено за него. Като го вземат някъде на работа, често остава излъган - защото няма документи. Липсата на такива го оставя всяка зима и без правото на подслон, какъвто Общината предоставя на бездомните в Столичния кризисен център. Там те имат право на топъл чай сутрин, закуска и вечеря.

Видими, невидим. Част от интериора. Адресът им всеки ден е различен. Избор има - Президентството, Царския Дворец, Портите на Светия Синод... Сгушени в непотребни за имащите вещи, те живеят с остатъците. Някои дори нямат самоличност.

Кирил: Нямам документ, моите документи са невалидни. Нищо нямам, последните пет месеца. Изчезнах...

Срещаме се с него край край топлата минерална вода до Централните хали в София. Тя днес е единственото сигурно нещо в живота на Кирил. Има я във всеки жив организъм, символ е на раждането и живота. Когато този мъж се родил в Стара Загора през 1963-а година, го сменили с друго бебе, родено в Хасково.

Кирил: По документи съм роден в Хасково, но всъщност съм от Стара Загора. 63 година, когато съм се родил са ни разменили... Това станало преди да ни впишат регистъра. През 2008 година, майка ми каза, че като ме родила и взели детето. И станала смяната. После каза, че като съм бил пеленаче не щял съм да суча... То от чужда майка как се суче.

Запознахме Столичната социална дирекция с този случай. Обещаха да помогнат. Ще следим как. Все пак наближават празници и типичното благотворително настроение, обичайно за Коледа заразително се разпространи по целия свят. Вероятно ще успее да си проправи път и до ведомствата. Пред сградите им - сгушени в непотребните за имащите вещи, нямащите живят с остатъците. И без проблем са готови да споделят хляба, които им липсва с безсловесните Божи твари.