Начало
назад
Бремето, което спортът понесе заради безсмислието на войната
Безсмислието на войната връхлетя с пълня сила и върху спорта. Разрази се, макар и не мигновено и след колебания, а Русия логично трябваше да понесе санкциите на обръщащия се срещу нея свят не само в политиката и в икономиката.
Плочките на доминото започнаха да падат една след друга. Международните спортни федерации лавинообразно отнеха всички значими събития от страната, на които тя трябваше да бъде домакин през годината.
Руските отбори и индивидуалните спортисти бяха безкомпромисно отстранени от световните и европейските първенства, както и от други важни състезания, в които трябваше да участват.
Едва няколко ръководно органа решиха да оставят руските атлети да се подвизават в техните надпревари под прозвището „Неутрални“ до следващото по-строго решение.
Футболисти, волейболисти, хокеисти, фигуристи, скиори и още и още – спортистите получиха удар, но не от международната спортна общност. Получиха го от самозабравилите се политици и хората, стоящи зад тях, които твърдят, че войната е правдива и е средство за постигане на целите в Европа през 2022 година.
Не, никоя война не е правдива, уважаеми. Никоя война не може да бъде спечелена. Но едва ли тези, които започнаха безумието, ще се слушат в това. Едва ли ще чуят и своите спортисти, които биха им казали същото.
Злодеят, именит или безименен, няма значение. Този стоящ в основата на войната, той отнема животи на фронта, на улицата, на полето, в жилищния блок, в училището, в летището и съсипва мечти. Проваля блянове за успехи и спира сълзите от радост на спортния терен, които няма да се появят скоро или въобще. Превръща ги в сълзи на печал и мъка. Спортът обединявал и учил. Спортът давал вдъхновение. Тези изконни истини бяха подложени на огромно изпитание заради безсмислието на войната. Едва ли някой се съмнява, че руските спортисти нямата никаква вина за случващото се, но и те ще бъдат принудени да носят бремето на срама заради нечовешката глупост на някого.
Спортът наистина обединява и учи, дори и по време на война. Оставя уроци и открехнати врати. В спорта, за разлика от фронта, врагове няма. Тук наказанията се изтърпяват, а съперниците мерят сили на терена по мирен начин.
Сега, за съжаление, решението, кога стадионите, залите и пистите ще бъдат достъпни за всички остава в ръцете на политиците. Дано животът, разумът и спортът тържествуват скоро!
Автор: Калин Гугов.
