Две жени, посветили работата си на това да търсят следите на миналото чрез антропологичния анализ, са част от екипа, изследвал тленните останки, свързвани с цар Самуил и неговото семейство. Виктория Русева и Доника Йорданова работят с човешки останки, съхранили информация за хора, живели преди векове, а понякога и хилядолетия. Сред най-значимите проекти в професионалния им път е изследването на останките, открити в руините на базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, Северна Гърция.

• Церемония по предаването на останките на цар Самуил ще се състои утре в Солун

През 1969 г. гръцкият археолог Никос Моцополос открива няколко гроба в руините на базиликата. Той изказва категоричното предположение, че един от скелетите е на цар Самуил. Според него редица данни съвпадат с историческите сведения за владетеля, включително тежката травма на ръката, която се свързва с битката при Сперхей.

Доника Йорданова, антрополог: „За мен най-силният спомен ще остане работата ми в екипа с доц. Русева. Възможността да работя рамо до рамо с нея по такъв значим за цяла България проект беше изключително важна за мен.“

По думите на Виктория Русева резултатите от антропологичния анализ подкрепят голяма част от това, което историческите извори разказват за цар Самуил.

Виктория Русева, антрополог: „Общо взето, нашите резултати подкрепят това, което се знае за човека Самуил. Той беше най-пълноценно и най-цялостно запазеният скелет и съответно работата по него беше най-много. Успяхме да извлечем много информация и да установим много интересни неща. Имахме възможност да сравним резултатите с полевата документация и да видим на живо дали всичко съответства, включително и фрактурата – тази травма.“

Травмата е изключително сериозна, но данните по костите показват, че човекът е преживял нараняването.

„Това е много сериозна травма, но въпреки това е приживяна. Това нещо в съвременността се лекува само с хирургическа намеса. С тази ненаместена, открита фрактура този човек е могъл да преживее края на една от битките си, предполага се – битката при Сперхей. След това е преминал през едни много високи и сложни като релеф планини – планината Пинд. Може би някои българи са минавали оттам на път за Гърция и знаят каква планина е Пинд и какъв релеф има там“, казва Русева.

По думите ѝ това поставя редица въпроси за физическите усилия, които владетелят е бил способен да извършва въпреки травмата си.

Виктория Русева, антрополог: „Като се има предвид, че това е трябвало да стане или пешеходно, или на кон, вероятно, е било много трудно за него. Множество от физическите дейности, които е трябвало да извършва във всекидневието си, са били сериозно предизвикателство. Това е човек с изключителна воля, което знаем и от историческите извори, и от начина, по който историците го описват.“

Тя познава лично и покойния Никос Моцополос и още помни разговорите си с него. Днес, когато останките, открити от гръцкия археолог, се завръщат в България, за изследователите е впечатляваща и грижата, с която гръцките им колеги са се отнасяли към костния материал през годините.

Доника Йорданова, антрополог: „Изненада ме грижата, с която се отнасяха гръцките колеги към костните останки. Всичко беше много грижливо опаковано. През цялото време следяха дори прашинка да не падне от костите. Всичко се събираше, мястото беше организирано изключително добре. Личеше си, че към тези останки се подхожда с огромно внимание и уважение.“

Работата на българските учени обаче тепърва започва. В България пристига не само скелетът, идентифициран като този на цар Самуил, но и останалата група скелетни останки.

„По тези останки българската наука ще има още работа. Още тайни от миналото могат да бъдат разкрити. Сега има възможности за много допълнителни изследвания, които да уточнят много въпроси и проблеми по целия комплекс. Важно е да се спомене, че пристига не само единият скелет, но пристига цялата група скелети“, обяснява Русева.

В останалите гробове са открити останки от трима мъже и най-малко осем деца. Именно по тази причина предстоящите генетични изследвания могат да дадат нови данни за самоличността и роднинските връзки между погребаните. Никос Моцополос е предполагал, че сред тях може да са синът на Самуил – Гавриил Радомир, племенникът му Иван Владислав и деца на Радомир.

„В единия от гробовете, за който се предполага наличието на Гавриил Радомир, установяваме един мъжки скелет и скелетни останки на поне осем деца. Тук трябва да кажем, че през периода детската смъртност е много висока. Това, че тези деца се намират там, не означава, че са били избити. Това, разбира се, ще бъде уточнено с екипите, които ще бъдат привлечени за генетични изследвания“, уточнява Русева.

Антропологичният анализ позволява на учените да погледнат на Самуил не само като на владетел, познат от учебниците и историческите извори, а и като на конкретен човек.

Вижте целия разговор във видеото