Една нация с контрол над топ 5 първенствата

Доста често говорим за най-силните пет първенства на Стария континент като за обетованата земя, в която много трудно някои може да се настани и да овладее. Действително – английското, германското, италианското, испанското и френското първенство превъзхождат значително останалите, като това е доста видно и при участието в евротурнирите, където дори в Лигата на Конференциите е рядкост някой страничен фактор да успее да обърка сметките. (Шапки долу, Олимпиакос). Тази година британците Скот МакТомини и Били Гилмор в Италия, както и англичаните Хари Кейн и Ерик Дайър в Германия успяха да станат шампиони на съответните страни. Изникна удобен въпрос за статистиците – има ли държава, която да е имала представител в шампионските тимове на всяка една от петте страни, които са членки на този елитен топ-5 клуб в Европа?

Има. И още как. Но ще трябва да се връщаме сравнително назад във времето. Защото подобни примери като тазгодишния не са рядкост - през 2021 година англичаните можеха да се похвалят с шампиони отново в 2 от другите 4 най-силни първенства. Киърън Трипиър все още беше в състава на Атлетико Мадрид, Ашли Йънг вдигна Скудето с Интер. Нека се отправим обаче към сезон 2007/2008, когато една държава имаше шампион навсякъде в споменатите първенства.

Аржентина! При това доста убедително, защото в повечето от отборите, които сега ще изредим, играха по доста повече от 1 футболист от латиноамериканската страна. Тръгваме от Италия, където Интер триумфира с помощта на – забележете – Валтер Самуел, Сантиаго Солари, Естебан Камбиасо, Ернан Креспо, Хулио Крус, Хавиер Занети и Николас Бурдисо. В онзи отбор изобщо имаше ли италианци? В Испания Реал Мадрид беше над всички и там ситуацията с аржентинците наподобяваше малко тази при „нерадзурите“, защото при Кралския клуб играеха Габриел Хайнце, Фернандо Гаго, Гонсало Игуаин и Хавиер Савиола. Времената, в които Манчестър Юнайтед доминираше по английските терени, все още не бяха отминали, та „червените дяволи“ станаха шампиони едва ли не по навик, като за целта допринесе и аржентинецът Карлос Тевес. В Германия откриваме в редиците на тогавашния шампион Байерн Мюнхен Мартин Демикелис и Хосе Соса, за да стигнем и до Франция, където присъствието на южноамериканската страна е най-скромно и се ограничава единствено до Сезар Делгадо в първенеца Лион. И ето – воала! Фул хаус – пет от пет за Аржентина.

По стара традиция и вражда – няма как аржентинците да постигнат нещо в света на футбола, което Бразилия да не може да направи, че дори и да подобри. Четири години по-назад във времето – през сезон 2003/2004, другият гигант в южноамериканския футбол също разполага с играчи в шампионските състави на петте най-силни първенства на Стария континент. Арсенал е на върха в Англия тогава заедно с Жилберто Силва и Еду, в Испания имат нетрадионен шампион в лицето на Валенсия, който разчита на уменията на бразилеца Рикардо Оливейра, в Италия Милан едва ли щеше да бъде така доминантен без участието на Дида, Кафу, Кака и Сержиньо, в Германия също имат нетрадиционен първенец в края на сезона, след като Вердер Бремен печели титлата с Аилтон в състава, докато във Франция за каузата на Лион се борят Едмилсон, Жуниньо Пернамбукано, Джовани Елбер и Клаудио Касапа.

Последният ни пример е отново от този век – през 2001 Франция е на върха на възможностите си и е действащ световен и европейски първенец, така че може би е не е чак толкова неочаквано, че „петлите“ разпространяват доста успешно играчите си по най-стойностните отбори на Стария континент. Манчестър Юнайтед е първи в Англия, като разчита на Фабиен Бартес и Микаел Силвестър. В Реал Мадрид, който печели трофея в Ла Лига, сериозна роля играе Клод Макелеле. В Италия Рома влудява Вечния град, а за радостта спомагат Венсан Кандела и Джонатан Зебина, в Германия Бишенте Лизаразу и Вили Саньол триумфират с Байерн Мюнхен, докато във вътрешното първенство не е особено лесно да изброим всички французи с шампиона за тази година Нант.