Експерт: Амбициите на Москва и сигурността на Украйна са несъвместими

Инициативата на президента Доналд Тръмп за широкообхватно споразумение за сигурност с Русия, което да обхваща Украйна и Европа, едва ли ще улесни мирните преговори или ще ускори постигането на споразумение. Това заявява пред ERR старшият научен сътрудник в Международния център за отбрана и сигурност (ICDS) Лийс Муре.

- Какво да мислим за мащабната сделка, която президентът Доналд Тръмп обещава и която ще засяга както Украйна, така и Европа като цяло?

Тя определено отразява руското виждане за европейската сигурност. Нека си припомним, че през декември 2021 г., преди Русия да нападне Украйна, Москва отправяше подобни искания: цялостно преустройство на европейската архитектура за сигурност, връщане на НАТО към границите му от 1997 г. и така нататък.

Важно е обаче да се отбележи, че всички механизми, които американските преговарящи сега предлагат за Европа – като различни формати за диалог, мерки за изграждане на доверие и контрол над въоръженията – вече са съществували на континента. Такива механизми са действали например в рамките на ОССЕ. Русия дори имаше формат за диалог с НАТО, който в определени периоди се използваше редовно. Съществуваха и различни споразумения за контрол над въоръженията и изграждане на доверие, както и механизми за инспекции съгласно Виенския документ и Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа. Самата Русия промени условията по почти всички тези споразумения, направи ги напълно неефективни или се оттегли от тях.

В този смисъл е трудно да си представим как би могло да бъде постигнато споразумение, което, от една страна, да отговаря на изискванията, поставени от самите американци – зачитане на суверенитета и териториалната цялост на всички държави и правото им самостоятелно да вземат политическите си решения, – а от друга, да удовлетворява желанията на Русия и да отчита нейните така наречени опасения за сигурността. Това е особено съществен проблем по отношение на Украйна, тъй като е очевидно, че Русия не се е отказала от първоначалните си цели там.

Третият аспект е как изобщо би могло да бъде постигнато споразумение между САЩ и Русия за архитектурата на европейската сигурност без участието на европейците. Вече чухме френския външен министър да заявява, че на разговорите в Абу Даби следващата седмица европейците ще бъдат представени под някаква форма.

В настоящата ситуация обаче, когато Русия почти всеки ден извършва хибридни атаки срещу Европа, е много трудно да се намери достатъчно обща основа за напредък по тези въпроси. Ако президентът Тръмп смята, че разширяването на обхвата на преговорите – от Украйна към цяла Европа – ще улесни или ускори постигането на споразумение, опасявам се, че това е погрешно предположение.

- Трудно е да си представим как може да бъде постигнато подобно споразумение, ако условията му са неприемливи за Украйна и Европа. Има ли области, в които постигането на компромис изглежда особено трудно?

Точно така. Има няколко области, в които е трудно да си представим компромис или намиране на обща позиция. Да вземем например гаранциите за сигурност. Украйна ясно заяви, че иска на нейна територия да бъдат разположени определени европейски военни контингенти, че не е готова да намали числеността на въоръжените си сили под определено равнище и че няма да се откаже от възможности като нанасянето на удари на далечни разстояния. Русия обаче се противопоставя на всички тези неща.

Затова е трудно да се види как може да бъде намерено решение, при което Украйна да смята, че сигурността ѝ е достатъчно гарантирана, а Русия – че амбициите ѝ в Украйна са удовлетворени.

- Как резултатите от междинните избори в САЩ могат да се отразят на войната? Доналд Тръмп претърпя сериозно поражение, но президентът продължава да има ключова роля във външната политика. Доколко демократите могат да блокират или насочват политиката му предвид съобщенията за подготвян пакет от 15 милиарда долара помощ и затягане на санкциите?

На първо място, трябва да помним, че настоящият състав на Конгреса ще остане на поста си до началото на следващата година. Засега републиканците продължават да го контролират.

Като цяло републиканците в Конгреса подкрепят Украйна. Досега обаче те обикновено следваха линията на администрацията и не бяха склонни да отпускат значителна допълнителна помощ. След поражение с подобен мащаб обаче е възможно да станат малко по-склонни да се противопоставят на Белия дом.

Разбира се, президентът разполага с много широки правомощия във външната политика и за Конгреса е изключително трудно да промени съществено курса му. Законодателите могат да забавят определени решения или да създадат пречки, но като цяло президентът може да продължи да прави това, което смята за необходимо.

Що се отнася конкретно до санкциите, има спекулации, че президентът може да поиска да отмени санкциите срещу Руския фонд за преки инвестиции и да освободи част от замразените средства. И тук обаче не е напълно ясно дали има правомощия да го направи. Със законодателни актове Конгресът вече е наложил определени ограничения върху възможността на президента да предприема подобни стъпки. В тях са предвидени условия, включително постигане на мир в Украйна и уведомяване на Конгреса 30 дни предварително.

В същото време видяхме, че тази администрация често се опитва да заобикаля Конгреса, а в някои случаи дори пренебрегва закона. Разбира се, подобни действия могат да бъдат оспорени в съда, но съдебните производства отнемат време. Затова Конгресът не разполага с много преки механизми, чрез които да блокира администрацията или да я принуди да предприеме определени действия.

Ако през януари демократите поемат контрола над Конгреса, те ще могат да приемат закони и да осигурят именно такава финансова помощ за Украйна, каквато смятат за необходима. Но всеки закон в САЩ трябва да бъде подписан от президента. Конгресът може да преодолее президентско вето, но за това е необходимо мнозинство от две трети и в двете камари.

Сегашното разпределение на местата показва, че демократите нямат достатъчно гласове, за да постигнат това самостоятелно. Ще трябва значителен брой републиканци в Конгреса да гласуват заедно с тях. Големият въпрос е дали биха били готови по този начин да се противопоставят на президент, избран от собствената им партия.

- Колко важен е въпросът за Украйна за демократите и подкрепящите я републиканци? Ако се стигне до преговори по различни въпроси, ще бъде ли тя сред основните им приоритети?

Мисля, че републиканците в Конгреса са доста разочаровани от начина, по който президентът Тръмп се опитва да води мирния процес за Украйна. Очевидно не одобряват споразуменията, които администрацията се опитва да постигне с Русия или вече е постигнала – например за покупките на руски дизел, както и за отмяната или отлагането на определени санкции, одобрени от Конгреса.

Затова смятам, че този въпрос е важен за тях. Водещи демократични сенатори вече заявиха, че внасянето на законодателни инициативи за предоставяне на помощ на Украйна ще бъде един от приоритетите им, ако поемат контрола над Конгреса.

Не бива обаче да забравяме, че сега демократите трябва преди всичко да покажат на своите избиратели, че ще потърсят отговорност от Тръмп и хората от най-близкото му обкръжение пред Конгреса. Ще бъдат започнати различни разследвания по редица въпроси – от начина, по който се провежда имиграционната политика, до бизнес връзките на семейство Тръмп и начина, по който са реализирани определени печалби.

Вътрешната политика вероятно ще остане основният приоритет на демократите поне в началото. Смятам обаче, че те все пак ще имат сили да върнат Украйна в дневния ред.

- Тези разследвания могат да засегнат и Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зетя на Тръмп, които участват в преговорите за Украйна като специални пратеници. Може ли това да се отрази на мирните преговори?

За съжаление, мисля, че в някои отношения това действително може да има отрицателно въздействие.

По време на първия мандат на Тръмп бяха проведени разследвания за евентуална руска намеса в президентските избори, включително за подкрепата и контактите на руски представители с предизборния екип на Тръмп. Още тогава това предизвика сериозно недоволство спрямо Украйна и засили усещането у Тръмп, че е жертва на политическо преследване заради подобни обвинения.

Опасявам се, че това може да се повтори. Несъмнено определени хора от близкото обкръжение на президента ще станат обект на разследвания в Конгреса, а Джаред Къшнър вероятно ще бъде сред тях. Тези разследвания няма да засягат само Русия и Украйна. В тях ще бъдат включени и въпроси, свързани с Близкия изток. Затова няма да е възможно да се разграничат от по-широкия мирен процес и отношенията с Европа и Украйна.

- Възможно ли е Доналд Тръмп да започне да изразява разочарованието си чрез външната политика?

През втория си мандат Тръмп вече насочва повече внимание към външната политика. Според мен той иска да подражава на големи американски лидери и президенти като Роналд Рейгън, който постигна много значими споразумения за контрол над въоръженията със Съветския съюз. Тръмп иска да постигне нещо подобно.

Смятам, че той ще остане много активен на международната сцена и ще се опита да осъществи възможно най-голяма част от програмата си, особено през следващите няколко месеца, докато републиканците все още контролират Конгреса.

- Мирните преговори трябва да се проведат в Абу Даби следващата седмица. Какво можем да очакваме от тях и каква роля биха могли да имат европейците?

Да, преговорите в Абу Даби са насрочени за следващата седмица. Нека припомним, че предишните тристранни срещи в този формат се проведоха през януари и февруари, преди САЩ да започнат военната си операция в Иран. Така че междувременно настъпи доста продължително прекъсване на този формат.

Сега бяха представени много амбициозни предложения. Но ако се вгледаме в изявленията на самите украинци и в очакванията им, ще видим, че те са много по-скромни от това, за което говорят американските преговарящи.

Целта на украинците е по-скоро да се опитат да постигнат ограничено примирие – например споразумение двете страни да се въздържат от нападения срещу определени видове обекти. Досегашният напредък също беше предимно по технически и военни въпроси – например обсъждането на гаранции за сигурност или размяната на военнопленници.

Поради тази причина определено не очаквам следващата седмица да има големи пробиви, които да попаднат в заглавията на медиите. По-скоро това е пореден опит да се постави началото на по-мащабен процес. Все още има твърде малко признаци, че Русия е готова да се откаже от някои свои искания по начин, който би направил възможно постигането на каквото и да било споразумение.

- Що се отнася до участието на Европа в тези преговори, каква е ситуацията?

Към момента все още няма яснота или съгласие кой трябва да представлява европейските държави на подобна среща.

- Кой трябва да бъде този представител?

За щастие, не аз трябва да взема това решение. Но е ясно, че за държавите по източния фланг на НАТО и Европейския съюз, като Естония например, е изключително важно гласът им да бъде чут.

Всичко, което се обсъжда там, ни засяга пряко, особено когато става въпрос за по-широката архитектура на европейската сигурност или за ограничения върху дейността на НАТО в държавите по неговите граници. Естествено, всички бихме искали да седнем на тази маса, но очевидно това не е възможно.

Държавите ще трябва да постигнат съгласие помежду си, но, както виждаме, досега това не се оказва възможно.

В по-широк план Европа все още няма доверие в искреността на Русия в тези преговори. Не сме видели никакви жестове на добра воля от руска страна към Европа, които да показват, че Москва действително е отворена към деескалация изобщо.

Статия, написана от Epp Ehand (ERR), първоначално публикувана на 9 ноември 2026 г.