Конституционният съд на Грузия публикува подробности за предстоящото разглеждане по същество на конституционен иск, с който се настоява дейността на пет политически партии да бъде обявена за противоконституционна и те да бъдат забранени.
Според съда заседанията ще се проведат на 21, 22 и 23 октомври 2026 г., като всеки ден ще започват в 12.00 ч. Делото е озаглавено „Конституционен иск на членове на Парламента на Грузия (общо 88 народни представители) относно конституционността и забраната на дейността на политически партии („Единство – Национално движение“; „Коалиция за промяна Гварамия Мелия Гирчи Дроа“; „Силна Грузия – Лело, За народа, За свободата!“; „Федералистка партия“; „Гахария за Грузия“)“ (конституционно дело № 1979).
Посочените в иска партии имат различни политически профили и връзки с европейски политически формации. „Единство – Национално движение“ – коалицията, обединена около Обединеното национално движение – е либерално-консервативна и проевропейска политическа формация, свързана с Европейската народна партия (ЕНП).
В рамките на „Коалиция за промяна“ „Гирчи – Повече свобода“ е проевропейска либертарианска партия, а „Дроа“ и „Ахали“ са либерални и проевропейски формации. „Гирчи – Повече свобода“ и „Дроа“ са свързани с Партията на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). „Лело за Грузия“, част от алианса „Силна Грузия“, е проевропейска социаллиберална партия и член на АЛДЕ. Федералистите са проевропейска либерална формация, а „Гахария за Грузия“ е проевропейска реформаторска партия, позиционирана предимно в центъра и ляво от центъра.
Според вносителите на конституционния иск и петте политически партии, посочени в него, са нарушили първото изречение на член 23, алинея 3 от Конституцията на Грузия. По техни твърдения това вече се е проявило в опити за сваляне и насилствена промяна на конституционния ред на страната, а продължаващите намерения на партиите да извършат подобни действия в бъдеще също са очевидни.
Според иска конституционните основания, свързани с подкопаването на независимостта на страната и нарушаването на нейната териториална цялост, също са от значение за оценката на конституционността на дейността на „Единство – Национално движение“.
По-конкретно, вносителите на конституционно дело № 1979 развиват аргументите си в няколко направления. Първото се отнася до свалянето и насилствената промяна на конституционния ред на Грузия. Според тях това се е изразило в системни нарушения на правата на човека от страна на съответните партии или техни членове, в отказ да се признае легитимността на органите и длъжностните лица, избрани на общи избори, както и в опити за сваляне или насилствена промяна на конституционния ред.
Второто направление засяга подкопаването на независимостта на Грузия и нарушаването на нейната териториална цялост. Според вносителите тези действия са свързани със събитията около войната през август 2008 г. и с процесите, развили се след 2012 г.
Вносителите твърдят също, че от 2016 г. насам ответните партии последователно отричат вътрешната и международната легитимност, а оттам и конституционността на настоящото правителство и управляващата партия в Грузия.
Според вносителите на иска следните обстоятелства потвърждават, че ответните партии преследват едни и същи противоконституционни цели:
1. В продължение на години те са заемали по същество еднакви позиции в изборните органи и политическите процеси в Грузия, както и по отношение на действията, определяни като саботаж срещу грузинската държава. Сформирали са коалиция с обща цел и продължават да действат по този начин и до днес.
2. Бивши или настоящи лидери на ответните партии са били избирани в различни състави на Парламента на Грузия от листите на „Единство – Национално движение“ или на избирателни блокове, в които партията е участвала.
3. Те са заемали различни партийни длъжности в „Единство – Национално движение“.
4. По време на управлението на „Единство – Национално движение“ (2004 - 2012 г.) те са заемали различни висши държавни и политически длъжности и/или са подпомагали нарушенията на правата на човека, извършвани от партията през същия период, или са участвали в тях.
Въз основа на тези съображения вносителите считат, че фактите и аргументите, изложени в конституционния иск, съобразени с Конституцията на Грузия и принципите, произтичащи от практиката на Европейския съд по правата на човека, осигуряват солидна правна основа за забрана на политическите партии, за които се твърди, че действат противоконституционно.
Вносителите – членове на Парламента на Грузия – настояват Конституционният съд, на основание първото изречение на член 23, алинея 3, и алинея 4 от Конституцията, да обяви дейността на ответните партии за противоконституционна и да забрани дейността им.
Пленумът на Конституционния съд на Грузия ще разгледа делото по същество.
„Предмет на спора е обявяването за противоконституционна на дейността на политическите партии („Единство – Национално движение“; „Коалиция за промяна Гварамия Мелия Гирчи Дроа“; „Силна Грузия – Лело, За народа, За свободата!“; „Федералистка партия“; „Гахария за Грузия“) и забраната на тяхната дейност“, се посочва в изявлението на Конституционния съд.
Статия, написана от Elene Dobordjginidze (GPB_EN), първоначално публикувана на 20 октомври 2026 г.
Чуй новините
Подкаст
