Темата за връщането на тленните останки на цар Самуил от Гърция в България отново поставя във фокус историческото наследство на средновековния владетел. Археологът проф. Людмил Вагалински подчерта в предаването "Денят започва" неговата изключителна роля за съхраняването на българската държавност, а доц. Наум Кайчев посочва, че историческите извори определят Самуил като владетел на българската държава и че постигнатото със Северна Македония съгласие за общото му честване все още не се прилага на практика.

• Гърция връща тленните останки на цар Самуил на България

проф. Людмил Вагалински, археолог от Националния археологически институт с музей към БАН: "Самуил приключва живота си от състрадание към своите хора. И това е удивително. Това прави най-силно впечатление. Може би това е един от най-известните моменти от неговия живот – от края на живота му. Не познавам друг такъв случай – владетел, който при вида на ослепените си войници да не му издържи сърцето. Това не е просто емпатия. Ти обичаш своите хора, обичаш своя народ, както обичаш своето семейство. И това е силно впечатляващо. Другото е, че е много издръжлив и много енергичен. Успява почти 40 години да противостои на една много силна Византия по това време. Византийският император Василий II, наречен Българоубиец, е изключителен военачалник и стратег. И Самуил успява много бързо да възстанови унизената българска държава, защото българският цар е пленен и публично в Константинопол е бил развенчан като такъв. Самуил поема след това борбата. И всъщност той прави един преход – не че вероятно го съзнава – за следващите поколения, за да бъдат те издръжливи, да имат едно самочувствие. Макар че сме загубили битката, но сме я загубили с достойнство, с чест. И това е много важно, защото усилията продължават след това и 20 години по-късно българската държава се възражда. Калоян дори цитира онези събития от времето на Самуил. Казва: „Василий е Българоубиец, аз съм Ромеоубиец. Не става въпрос просто само за кланетата, а за идеята, че ти принадлежиш към тази славна традиция. И това е направил Самуил."

Д-р Кайчев обясни как Самуил идва на власт.

д-р Наум Кайчев, преподавател в Софийския университет, зам.-председател на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония и зам.-председател на Македонския научен институт: "Самуил е наследник на управителя на западните райони на българското царство, в югозападните предели на тогавашното българско царство. И когато сърцевината на държавата е била покорена, както всички знаем от нашите уроци, от учебниците по история, когато през 60-те години нашата държава е била покорена от Ромейската империя, западните предели са останали свободни. И там всъщност неговият баща, комит Никола – „комит“ ще рече управител – е продължил държавното дело. Неговите синове, комитопулите – Самуил и братята му Арон, Моисей и Давид – са продължили всъщност живота на българската държава почти с половин столетие. Разбира се, другите братя са починали по един или друг начин, но Самуил е продължил до 1014 година."

Историците са категорични, че не може да има претенции от страна на Северна Македония за останките на Самуил.

доц. д-р Наум Кайчев: "Действително центърът на Самуилова България се измества дълбоко на югозапад, в пределите предимно на днешната Република Северна Македония, но също частично и на Гърция. Така или иначе, повечето от неговите центрове като Охрид, Битоля, Струмица са били в пределите на днешната наша югозападна съседка – Република Северна Македония. И оттам не само днес, но и в миналото, идваха едни по-различни виждания, бих казал, неосновани на историческите извори – тълкувания, че всъщност той бил владетел не на българска, а на някаква друга държава, евентуално македонска държава. Макар че всички ние знаем, особено включително и проф. Вагалински като медиевист, че по това време всъщност с Македония се означава районът между Одрин и Пловдив, най-грубо казано. Всъщност по онова време това са безспорни предели на българската държава и дори географският спомен за Македония е бил изчезнал. Така че в това отношение няма никакво съмнение. Тук искам да кажа, че нашата Съвместна историческа комисия с Република Северна Македония още през 2019 година постигна едно съвместно решение, което беше публикувано три години по-късно, през 2022 година. Според него предлагаме – и то беше утвърдено от двете правителства на България и Северна Македония – цар Самуил да бъде разглеждан като символ на една голяма средновековна държава и като владетел на тази държава, която основната част от съвременната историография счита за Българска държава, с център на територията на днешна Република Северна Македония. Той трябва да ни обединява и препоръчваме да се чества като символ на нашата обща история. Но за съжаление това решение не е само на нашата комисия, а и на двете правителства от 2022 г., и практически не се прилага. Тоест не се изпълнява и Договорът за добросъседство, от който ние сме част."

Вижте целия разговор във видеото.